Зимно изкачване на връх Ботев

Сградите и кулата на връх Ботев

Да се кача на връх Ботев през зимата за мен беше мечта от дълго време. И ето, че преди седмица този момент дойде, когато двама приятели ме поканиха да се качим до заслон Ботев в събота следобяд - 17 Февруари. Заради работното време на двамата трябваше да тръгнем следобяд и да се качим по кабела откъм Априлци.

Очертаваше се да вървим и по тъмно, но времето беше повече от прекрасно за такова изкачване. Трябваше да преодолеем 1200 метра денивелация при това за изминати 3 километра по хоризонтала.

В 15:17 тръгнахме от паркинга под хижа Плевен и поехме по пътеката нагоре. След масата с пейките, където е разклона за Водните дупки, поехме по стръмната пътека по кабела. Никой не беше минавал оттам и се налагаше да се редуваме с воденето правейки пъртина. В началото не се затъваше много, но наближавайки Купата започнахме да затъваме до коляно. Това в съчетание със много стръмното изкачване ни цедеше силите здраво. Най-после след достигането на Купата, което стана в 18:00 часа, се натъкнахме на следи и утъпкана пъртина от групата, която също щеше да спи на заслон Ботев. Те бяха тръгнали от хижа Плевен и през някакво дере се бяха добрали до Купата. Това щеше да облекчи много вървенето ни оттук нататък.

Слънцето тъкмо се беше скрило, но все още беше светло, а времето топло и тихо. Откриваха се невероятни гледки към скалите на Северен Джендем, за които си струваше да се бъхтим по това време.

Малко след Купата излязохме на пресечката за лятната пътека, но ние естествено продължихме право и стръмно нагоре. Не след дълго включихме и челниците. След първият трафопост се появи вятър, който с леки изключения ни съпътстваше до излизането ни на билото.

На около 50 метра след вторият трафопост наклона започна да намалява и постепенно стана равно. Така около 20:00 стигнахме билото.

След като достигнахме билото започнахме да вървим с леко слизане и малко преди да започне лекия наклон на връх Безимен, който е точно преди заслон Ботев, спряхме да погледаме звездите. Изключихме челниците и погледахме в захлас невероятното зимно звездно небе от височина над 2000 метра.

След като подминахме връх Безимен започнахме най-после да се спускаме към заслона. Там някъде спрях за да направя нощна снимка на заслона и връх Ботев. За съжаление нямах статив и за тази цел ползвах раницата. Все пак се получи хубава снимка.

В 20:40 достигнахме заслон Ботев. Качването на върха оставихме за утре разбира се.

На другия ден се качихме до върха и стояхме около 15-20 минути. Гледките както ще видите от снимките бяха изумителни. От горе с един поглед можеше да се види Рила, Пирин и Витоша, чиито върхове белееха над облачната пелена. От връх Ботев в ясно време като този ден можеш да обхванеш с поглед цяла България.

В 12:00 тръгнахме обратно към спускането по кабела. Тъй като само аз бях без котки, слизането се оказа леко забавно, вместо трудно както си го представях. Въпреки хубавият грайфер на обувките, на моменти се спусках все едно съм с мини-ски. Въпреки това не успях да падна нито един път.

Към 16:00 успешно и безпроблемно достигнахме паркинга и поехме обратно към Велико Търново.

Поглед към Ботев от Купата Поглед към Ботев от Купата След Купата стръмно нагоре Нощно спускане към заслон Ботев Зимна сутрин на заслон Ботев Нагоре към върха. Горе в дясно връх Безимен В ляво ясно се виждат Рила и Пирин. Дори се виждаше и Вихрен и Мусала В далечината се вижда Витоша Поглед към билото на Стара Планина. На зад се виждат връх Вежен, а след него и Етрополските зъбери Връх Голям Кадемлия Връх Голям Кадемлия Поглед на юг Поглед на юг Метеорологичната станция на връх Ботев Метеорологичната станция на връх Ботев Панорама от Голям Кадемлия до Метеорологичната станция Покрива на туристическата спалня на върха Изглед към Средна Гора, Рила и Пирин На слизане от върха На тръгване от заслон Ботев На тръгване от заслон Ботев


Обратно