Е4 ден 1, 11 август, от хижа Алеко до Клисура

Изгрева от Черни връх

Алармата иззвъня в 4:00. Станах приготвих се набързо и в 4:30 излязох от хижата през някакъв заден изход. Навън беше тъмно като в г.. Запалих челника и поех по изкачването към Черни Връх. Днес трябваше да измина 44 километра до село Клисура.

Вървях сам посред нощ по стръмна пътека, по която никога не съм минавал. Страшничко си е, въпреки че това е оживен район. Пътеката криволичи в серпентини качвайки постепенно височина. До един метален стълб преминах 2000те метра надморска височина.

Катерейки нагоре, колкото пъти погледнех към билото и виждах метеори (някой им казват падащи звезди). Уникална гледка, още повече че се движеха в посока към Черни Връх и се скриваха зад билото. Сякаш бомбардираха върха. В едни такива моменти си даваш сметка за това колко си малък и нищожен. Сам насред високата планина посред нощ. Но точно такива моменти карат човек да осъзнае, че не е център на Вселената и всичките му дребни проблеми са само едни малки спънки по пътя към щастието. А то, щастието, не те търси – ти трябва да го намериш. Подобни мисли и гледки рядко можех да имам ако се движех с група.

След около час пътеката стана почти равна и вече вървях по макадамовият път към върха. Поглеждайки назад виждах светлините на София, а още по далеч на хоризонта започваше да просветлява. След отклонението от пътя към зимната пътека спрях челника, защото вече стана светло. Там обаче вървях бавно поради многото мокри и кални участъци и никак не исках да съм с мокри крака още в началото.

И така в 6:09 бях на Черни Връх (2290м). Беше студено и духаше вятър. Влязох в преддверието на чайната и се преоблякох, сложих полара и излязох да дебна изгрева.

Изгрев от Черни връх

И ето на, точно в 6:20 слънцето се показа. Изненада ме обаче, защото вместо дискът му да се появи зад най-далечния хоризонт, то се появи пред най-крайната линия. Създаде се илюзията, че слънцето се е скрило зад два хълма и се подава измежду тях. Най-крайната линия обаче е образувана от облаци, които в тъмното приличаха на далечна планинска верига.

Гледах изгрева и си пиех кафето, което си взех още снощи - ето това е идилия. Често можеш да идваш да посрещаш изгрева оттук, особено ако си софиянец, но когато този изгрев поставя началото на едно дълго пътешествие, чувството е уникално и неповторимо. Няма да има повторение на първият път. Първото начало на Е4 е само едно. То никога повече няма да се повтори по този начин. Никога няма да бъде същото. Ето това е Уникалното на този момент.

Скоро обаче трябваше да тръгвам, защото предстоеше много, ама много ходене в непозната територия. Това бе третото ми качване на Черни Връх, но оттук нататък никога не бях вървял и може би точно в това се крие едно от големите очарования на подобни пътешествия.

От тук нататък изкачвания нямаше, но за сметка на това слизанията преобладаваха. Малко след върха видях и първата сърна. В подножието на връх Скопарник имаше чешма, която удостоих с вниманието си.

Трудно може да се опише уникалното усещане да вървиш сам рано сутрин във високата планина. Абсолютната тишина, спокойствието, уникалните гледки огрени от сутрешното слънце, аромата на билки и чистият въздух карат мозъка да отделя хормона на щастието. Накратко казано – голям кеф.

След 4,5км от Черни Връх стигнах връх Ярловски Купен като до тук беше равно, но за сметка на това имаше много мокри и кални участъци, и обувките вече пропуснаха, колкото и да се опитвах да заобикалям.

Връх Ярловски Купен

Последва едно дълго и сравнително стръмно слизане чак до пейките на разклона за село Чуйпетльово. Там бях в 9:10 и направих почивка, хапнах една вафла и няколко джанки от близкото дърво. Трудно може да си представи човек, който не е правил подобни маршрути, какво е да е 9 часа сутринта, а ти да си вървял вече 5 часа. А денят едва започва.

След това подсякох връх Даута и излязох на една поляна с табела, че това е регион на мечки и да се внимава. Така че започнах да подвиквам от време на време за да знае евентуалната мечка, че Сашо приближава.

3км след пейките в 10:00 пристигнах на заслон Смильо. Някой го ползват за крайна цел на първият ден, но ако тръгват от Драгалевци. Моят случай не беше такъв и затова само поспрях да го разгледам и да събуя чорапите да изсъхнат малко.

Заслон Смильо

След 15 минути поех отново, оставаха още 30км до село Клисура. Вървях по черен път през открита местност и жегата започна да ме притиска. По този път се разминавах с някакви маратонци, мисля че беше състезание Sky Run.

Малко след това повървях и по асфалт за около 300 метра и после отново по черен път.

Нататък минах покрай една изоставена къща някъде около връх Ушек. Там някъде черният път стана леко обрасъл с треви и цветя, което беше много красиво. Въпреки жегата и умората мириса на цветя и билки беше божествен. Далеч на север се виждаше и Черни Връх, където посрещнах началото на този ден – първият ден от Е-4.

В 13:00 бях на Букапреслапски проход. Този така наречен проход си е обикновен черен път. Оттам вече се вървеше през гора. Тук свършва Витоша и започва Верила.

Букапреслапски проход

От прохода на 1,3км на един обратен десен завой имаше чешма. Имах достатъчно вода, но реших да слезна 10те метра до чешмата за да я опитам тази вода, а и да си намокря лицето и главата. Групата на Пешо – Монтанската група, които вървяха след мен я бяха пропуснали, въпреки че има табела за чешмата.

Някъде около 16 часа Монтанската група ме застигна бързайки към Клисура. И те щяха да спят там, но в друга къща за гости. Били тръгнали 2 часа след мен. Вървяхме почти заедно до селото с малки изключения.

След връх Кощрова могила (1382м) се откриха гледките отблизо към Рила.

Слизане към село Клисура

Оттам постепенно започна слизането към село Клисура, което с приближаване на селото започна да става по-стръмно. Толкова дълго изглеждаха последните километри, че една жена от Монтанската група в кръга на шегата предположи, че село Клисура сигурно не съществува. Последните километри направо ми се виждаха като светлинни години.

Но дойде и този момент, в който живо и здраво в 20:15 пристигнах в къщата за гости на Елза. Понеже Елза я нямаше, беше изпратила друга жена - Вили да отвори къщата, въпреки че бях сам. В цената беше включена вечеря и закуска, а и предвидливо бях звъннал по-рано да ми вземат бира.

След като се изкачих с мъка до третия етаж се настаних и изкъпах. Слязох долу за вечеря и се засякох с един човек, който правеше Е4 на обратно – тръгвайки от Славянка.

Умората и недоспиването си каза думата и към 22:00 отидох да спя. Планирах да стана в 7 и да тръна в 8, защото на следващият ден имах да измина само 19,6км до хижа Рилски езера. Нищо работа в сравнение с днес.

 

Е4 пътепис начало

Ден 2, 12 август - от Клисура до хижа Рилски езера

 

Галерия

Предишната вечер на хижа Алеко Тръгване от хижа Алеко След стръмните серпентини от хижа Алеко Към Черни връх под връх Малък Резен Към Черни връх На Черни връх На Черни връх На Черни връх Изгрева от Черни връх Изгрева от Черни връх На слизане от Черни връх Около Скопарника Около Скопарника Връх Ярловски Купен На слизане от връх Ярловски Купен На слизане от връх Ярловски Купен Масите на разклона за село Чуйпетльово Под връх Даута В гората преди заслон Смильо Заслон Смильо Заслон Смильо Заслон Смильо След заслон Смильо Поглед назад към Черни връх След заслон Смильо По поляните след връх Ушек По поляните след връх Ушек Букапреслапски проход Чешмата на 1,3км след Букапреслапски проход Чешмата на 1,3км след Букапреслапски проход. Вижда се и табелата за вода В гората след Букапреслапски проход В гората след Букапреслапски проход. Този кален извор много ми заприлича на изворите на Камчия в Стара планина На слизане към село Клисура На взлизане в село Клисура


Обратно