Е4 ден 2, 12 август - от Клисура до хижа Рилски езера

На тръгване от село Клисура

Събудих се в 7:00. Много ме боляха външните части на бедрата чак до задника и реших да използвам за първи път кинезо ленти. Не знам дали те помогнаха или просто в последствие мускулите се възстановиха, но болката беше по-поносима.

Събрах багажа и слязох долу в столовата на къщата за да закуся. Нямах особен апетит предвид, че по принцип не закусвам. Сега се напънах да хапна нещо за да не нося много храна, а и все пак ми трябваха сили за вървене. Докато си пиех кафето се чудих какво да правя с второто кенче бира, което не можах да изпия снощи. Реших да го взема с мен за да го изпия някъде нагоре из гората. Викам си, вярно ще тежи, но пък някъде към обяд като ме напече ще ми се допие бира и ще съжалявам, че не съм го взел.

Минаваше 8 часа и колкото и да трябваше да измина само 19,6км, то трябваше да тръгвам. Сбогувах се с Вили и съпруга и, и тръгнах.

Веднага след къщата имаше заградени кози и се спрях да се посмея на една коза, която мляскаше много смешно, а устата и беше оцветена в зелено. Реших да направя видео, но точно тогава тя спря да мляска и развали замисъла ми за смешно видео.

След малко пресякох пътя Самоков - Дупница и поех нагоре по един прясно прокаран черен път, който беше много широк, но с мека пръст, което малко затрудняваше ходенето, особено със сандали. Реших да тръгна със сандалите днес за разнообразие, но скоро предстоеше това да се промени.

Тук някъде започва Рила планина.

Малко след като подминах селото ме задмина един джип, който търсеше стадо коне. Не след дълго част от стадото се появи с мощен тропот откъм гората и запрепуска в посока на джипа. Докато се сетя да снимам видео и те отлетяха.

Пътят се виеше и изкачваше през смесена гора като на 4км от селото излезе от гората и стана нормален черен път. Вървях по открити поляни, а на север се виждаше Витоша. Любувах се на гледките и най-вече на факта какво разстояние съм изминал за един ден и малко. Още от Ком Емине ми остана този навик да поглеждам назад и да си се чудя как съм изминал такова огромно разстояние.

На километър след излизането от гората спрях на една чешма да отпочина. Седнах на бетонния капак на каптажа и се любувах на красотите около мен. Забелязах, че има пътека през поляната, която сече основната маркировка и реших да мина по нея като така си спестявах половин километър. Защо заобикаля  маркировката не знам и не можах да намеря логично обяснение, след като тази пътека (по скоро пообрасъл с ниска трева път) по-която тръгнах е двойно по-пряка.

На поляната с чешмата

След като отново се сляха двете пътеки минах покрай връх Марко (1411м). Въпреки че я наричах пътека, то от Клисура до разклона за хижа Ловна се върви само по черен път. Оттук нататък постепенно започна да се разкрива величествената Рила планина.

Вървях по път заобиколен от тучни ливади, а насреща се бе изправила Рила в цялата си прелест. Това е един от участъците, който най-много ми хареса, въпреки че като се замисля едва ли има участък от Е4, който да не ми хареса.

По поляните

Тъкмо по това време, около 11 часа, започна да ме наболява лявото ходило. Рекох си ще повървя и ще отмине. С всяка крачка обаче болката се усилваше и някъде около връх Цвичила (1532м) стана нетърпима. Започнах да псувам, че и този преход както Ком Емине няма да се размине без куцане, само че сега болката беше в левия крак. Покуцах още около километър и спрях под връх Ражана (1581м) да сложа ластичен бинт на ходилото. Тръгнах отново, но болката не отминаваше. А сега де! Вървях, стисках зъби, тюхках се, но уви болката не намаляваше. Така няма как да продължава.

След като пристигнах на изоставената сграда до природния феномен „Обесения камък“, седнах на тревата махнах ластичният бинт и обух обувките. В плана ми влизаше да го видя този „Обесен камък“, но в този момент въобще не ми беше до него.

След като тръгнах с обувките нещата взеха да се подобряват. Миналата година на Ком Емине след проблема с дясното ходило обух сандалите и нещата се подобриха, сега с лявото ходило се получи обратния случай от сандали да мина на обувки. Само че тогава проблема дойде от невнимание, а сега без видима причина. Все пак отдадох болката на прекалено голямото разстояние, което изминах още от първият ден.

Оттук се върви предимно в гора, като на открито излязох чак преди горната станция на лифта за Рилските езера. Вървях на сянка и вече жегата не ме тормозеше, а и с обувките ходилото ме болеше значително по-малко.

Докато вървях из тази гора си мислех, че на тази надморска височина, около 1500-1600 метра, по Стара планина е предимно открито и няма гора. А тук гора и чудо. Едни големи борове, едно голямо спокойствие, една тишина и никакъв вятър.

След като вървенето отново стана удоволствие без болка реших да потърся удобно място да седна да си изпия бирата, която носех. Видях някакви сгради напред по картата е реших, че там ще седна като си мислех, че са някакъв навес. Когато пристигнах видях, че това е ловна хижа „Дяк“ на местното горско стопанство. Язък. Продължих напред и след около 300 метра видях моето място за почивка.

Вдясно леко навътре в гората имаше малко тревичка и реших там да си направя кефа с пиенето на бира насред гората. Свалих раницата, събух се бос и извадих кенчето бира, което беше леко студено и отпих. Ех, че кеф! Да му седнеш насред гората на 1600 метра, под големи борове, на пълна тишина и да си пиеш биричката – безценно преживяване. Беше 13:30 часа като на това място останах около час. Оставаха ми 7 километра до хижа Рилски езера, така че нямаше за къде да бързам. Винаги ми е харесвало да убивам времето някъде по пътеките, отколкото на хижа. На хижа винаги можеш да отидеш да стоиш, но специално на това място едва ли някога отново ще седна да почивам, едва ли отново ще го намеря насред гората и едва ли отново ще пия бира там. Затова реших максимално да се любувам на този миг и да стоя докато не ми се схване задника от седене.

С биричка в гората

Е, дойде и времето да тръгвам. 3 километра след почивката излязох на разклона за хижа Вада, която е на ляво. Моята посока обаче беше към хижа Ловна на дясно. По принцип може и на ляво по синята маркировка, но тя излиза на хижа 7-те езера.

Около 200 метра след разклона най-после се отклоних по истинска пътека – тази за хижа Ловна. Очарователна и приказна пътека.

Стигайки преминаването през река Джерман реших да мина по падналото през реката дърво вместо да търся друг брод. След като минах оттатък реших да си понакисна краката в потока, хем за отмора и хем с лечебна цел заради ходилото. Еми, няма такъв кеф! Беше 15:30 и нямаше отново за къде да бързам, освен че бях гладен понеже бях само на две вафли и леката закуска сутринта.

Спа процедури в реката   

След 10тина минути потеглих отново към хижата. След тази процедура тръгнах нагоре сякаш ме изстреляха с ластик. Как само лекува водата!

В 16 часа бях на хижа Ловна и си поръчах кафе, кола и супа. Само не ми хареса, че кафето е 2лв. Иначе боба беше добре на вкус, но скъп като цена.

Хапнах, пийнах и потеглих отново нагоре. Предстояха 400 метра изкачване и 2,5км до крайната цел. Не бързах, защото беше неделя и не ми се искаше да се засичам с огромните тълпи около „Седемте езера“.

И след хижата пътеката беше много хубава както и стръмна на места. Към 17:30 гората свърши и се откриха гледките към Мальовица на юг, откъдето щях да мина утре, а на север към Витоша. В гора щях да вървя отново след 4 дена слизайки от Рила планина под връх Капатник.

 Преди рилски езера

Постепенно наближавах хижата, а гледката към препълненият лифт не ми даваше мира – дали и на хижата няма да е същото. Бях си запазил място все пак още преди месец, както винаги правя за да ми е мирна главата.

Пристигайки на хижата в 18:00, останах изумен, колко много хора чакат на огромната опашка за да слязат с лифта, и при това на доста висока цена. Не че и аз не съм идвал два пъти с лифт, но това беше все след командировки през делници, прибирайки се следобед. То и затова стигах само до Бъбрека и хайде обратно, че до Търново е бая път. Вместо да стоят 1 час прави на опашка, защо не вземат да слязат пеша, само три и половина километра са и пак толкова време ще отнеме. Споменатите ми две идвания до тук бяха единственият ми досег с Рила. Но и двете не бяха планинарски идвания, така че Рила планина беше девствена за мен.

За щастие в хижата нещата бяха по-спокойни. Дадоха ми легло в общо спално само за 27лв. В стаята имаше още една жена и тя беше откъде – от Велико Търново. Какво съвпадение! Запознахме се, поговорихме и аз отидох да се изкъпя в дамската баня. Банята, а и тоалетните са общи за етажа и понеже в мъжката липсваше завесата на душ кабината отидох в дамската такава.

След процедурата реших да изпера някои неща. Тъкмо поставям и двата си чифта чорапи в мивката и се сещам, че трябваше да изпера само единия за да имам сухи за утре. Станалото станало, дано изсъхнат до утре, все пак това по скоро е хотел, а не хижа. Да, ама не. Няма включена никаква печка или възможност за такава. Явно утре ще се върви със сандали на бос крак. Ще окича чорапите по раницата и до Мальовица трябва да са поизсъхнали, защото оттам маршрута не е за сандали на бос крак.

Легнах рано, защото трябваше и да ставам рано заради утрешният натоварен ден. Труден не като километри (само 20,3км), а като денивелация и трудност. По скоро бях психически натоварен ще мога ли да го измина.

 

Е4 пътепис начало

Ден 3, 13 август - от хижа Рилски езера до заслон Страшното езеро

 

Галерия

Пътят след село Клисура Поляните преди връх Марко Поляните преди връх Марко. Вижда се и беновият капак на каптажа, върху който почивах. По поляните около връх Цвичила По поляните около връх Цвичила Хижата до Обесения камък В гората след Обесения камък С биричка в гората Преди разклона за хижа Вада Преди разклона за хижа Вада Пътеката след разклона за хижа Ловна Импровизираният мост над река Джерман Спа процедури в река Джерман Спа процедури в река Джерман Преди хижа Ловна След хижа Ловна В гората преди Рилските езера Преди хижа Рилски езера Опашката на лифта На хижа Рилски езера Гледка към утрешния маршрут Гледка към утрешният маршрут по Мальовишкият дял на Рила Едва ли съм предполагал снимайки тази снимка, че утре ще спя точно на мястото, което съм снимал с приближение - Попова капа и Купените


Обратно