Е4 ден 7, 17 август - от хижа Предел до хижа Яворов

По пътеката след Кулиното

Предстоеше кратък преход до хижа Яворов, само 16,8 километра. Заедно с още няколко души от групата решихме да си спестим ходенето по асфалта по много натовареният път за Банско и да се възползваме от предложението на хижаря да ни закара до местност Кулиното. Като си спомня какво беше миналата година като вървях по Поморийски проход, хич исках да вървя отново по подобен път. Така си спестихме 6 километра ходене всред профучаващи автомобили. И понеже нямахме за къде да бързаме тръгнахме чак в 9 часа.

Преди да тръгна на Е4 имах план този ден от хижа Предел да хвана пътеката за връх Пирин. След като питах във фейсбук групата „Планинари“, един господин ми отговори, че пътеката откъм Яворов за върха била много обрасла с клекове. Както се оказа по-късно, явно човека е имал предвид пътеката от Яворов до разклона за Даутово езеро. То и без това щяхме да минем през този участък и по стандартния маршрут. Но това не го съобразих.

Хижарят ни остави не точно на Кулиното, а малко по в страни на около 600 метра. Оттам през една поляна с известно качване хванахме пътеката.

Не след дълго ни настигна и задмина останалата част от Монтанската група. Бяха тръгнали около час по-рано без да ползват транспорт. Така и не разбрах защо толкова бързат вместо да се любуват на тази красива гора. Аз, Симеон и Криси останахме да вървим най-последни и да спираме по-често. Имахме малко километри, времето беше прекрасно, какво да правим толкова рано на хижата. Често си сменяхме последното място с Милена и Марти, които също вървяха с Монтанската група.

Постепенно качвахме височина, като на моменти и доста стръмно. Но пък вървяхме в гъста гора и беше приятна хладинка. Едно куче се лепна и вървя доста с нас.

Много ми хареса този участък особено по-нагоре, където гората стана иглолистна, а тревата между дърветата правеше любимият ми зелен килим.

Под Даутов връх

В 13:13 бяхме на разклона Ушиците, който води до Даутово езеро и връх Пирин. Ако бях минал от хижата през връх Пирин тук щях да хвана стандартната пътека Е4. Тук беше и най-високата точка за днес, а Даутово езеро беше само на 900 метра.

Започна слизане през малко пообрасъл участък с клекове и треви, но въобще не беше нещо кой знае какво. Даже съжалих, че послушах по-рано един човек, който слизаше по пътеката, да се обуя с дълги гащи щото видите ли било много обрасло. Съжалих и че послушах човека от фейсбук, че било мъчение вървенето тук. Вървеше се нормално като само на няколко места клековете бяха по на гъсто. Криси обаче продължи с къси гащи. Явно жените са по-смели.

2 километра по-надолу стигнахме пресичането на Бела Река. Малко преди това още като бяхме в гората минах по едно паднало дърво за да си вдигна малко адреналина. И наистина го вдигнах, когато към края на дървото то се заклати доста, но успях да го до премина без инциденти.

След като преминахме през мостчето над Бела Река хванахме равен черен път. И тук местността беше много красива с тези хубави поляни и високи скали извисяващи се над тях.

Малко след тази рекичка ни настигнаха Милена и Марти и заедно с тях вървяхме до хижата.

На 2 километра след рекичката пътеката се отклони стръмно надясно от черния път. Отново през една прекрасна гора. Тук вече аз изостанах нарочно за да направя снимки без хора на тях, но и за да поостана сам в гората и да и се полюбувам както аз си знам. От това отклонение до хижа Яворов са само километър и половина, но пък има качване от повече от 100 метра денивелация.

Преди хижа Яворов

И така в 15:45 бях на хижа Яворов. Даже малко ме доядя, че не се помотах още повече по пътя насам.

Който е ходил на тази хижа знае, че е направо като хотел с много богато и вкусно меню. Веднага му заседнах на едно шкембе с бира. Доста време се разхождах бос около хижата и колкото пъти минавах около чешмата си топвах краката. Странно защо никой друг не го правеше.

Вечерта празнувахме рожденият ден на едно момче от групата, а една жена, която е приятелка с тях беше дошла от Монтана специално за утрешният преход до хижа Вихрен. Раздаде шоколади на всеки един по повод изкачването си на Монблан. Към групата се добавиха и други приятели на компанията дошли специално за утрешният преход.

След порядъчно количество почерпка отидох да си лягам. Трябваше в 6:30 да сме тръгнали. Да сме, защото беше ясно, че няма как да вървя сам утре особено, че групата от 22 стана 30 души. А и като добавим, че утре беше събота, то по този участък няма как да няма върволица от хора.

 

Е4 пътепис начало

 

Галерия

Стръмната пътека преди чешмата Чешма На този разклон има маса с пейки Един прекрасен участък под Даутов връх Даутов връх Малко преди Ушиците (разклона за Даутов връх) На разклона за Даутов връх Даутов връх До Бела Река До Бела Река В гората към хижа Яворов В гората към хижа Яворов Малко преди хижата Хижа Яворов


Обратно