Е4 ден 8, 18 август - от хижа Яворов до хижа Бъндерица

Емблематичното дърво по пътеката към билото

В 6:30 цялата сурия от хора поехме нагоре от хижа Яворов в посока Кончето. За днес предстояха само 15,5 километра, но с много качвания и слизания. В гората беше много красиво особено както бе тогава – рано сутрин.

След километър и половина в 7:15 излязохме от гората малко преди заслон Бункера. Понеже бях минавал този маршрут преди години си мислех, че от този заслон до Суходолско езеро е малко разстояние. Явно съм останал с грешно впечатление, защото все не идваше това езеро и не идваше. Но най-накрая след още толкова разстояние в 8:30 бях на Суходолско езеро. Седнах до езерото да закуся с вафла и да си пийна от кафето, което по традиция носех в шише от кола. 10тина минути по-късно отново тръгнах нагоре и след километър в 9:10 бях на Кръста. Общо 4,2 километра и 820 метра положителна денивелация от хижата до тук, което прави този участък един от най-изморителните. Поне при мен беше така.

На Кръста

Времето беше облачно и много ветровито. Имах план да вървя по самото било, но така както и предният път когато минавах оттук, по билото беше мъгла. А и с този вятър къде ще ми е удоволствието да вървя оттам. За днес го даваха с изгледи за превалявания и доста често гледах нагоре за да видя накъде отиват нещата.

Напред Вихрен беше в облаци, а на юг връх Синаница (2516м) се печеше на слънце. Предстоеше ходене по мраморното било на Пирин, един от най-красивите планински участъци в България. Тук вече вървях сам, защото групата се разкъса доста.

По подсичащата пътека не духаше и вървенето беше много приятно и предимно равно. Сложих си слушалките и си пуснах музика.

2,8 километра след Кръста минах покрай останките от заслон Кончето. Сега беше съборен за да се построи новият заслон. Предният път когато идвах тук имах възможността да пренощувам на заслона и сега ме навяха едни прекрасни спомени. Тогава обаче като стигнахме на заслон Кончето мъглата се вдигна, пекна слънце и вятър почти не духаше. Сега времето не се подобряваше, но пък и не ставаше по-зле.

След малко в 11:00 достигнах и връх Бански Суходол (2886м). Много силно впечатление ми направи дупката близо до самият връх.

Бански суходол

Предният път не минахме оттук за Кончето, но сега реших да го извървя от край до край това Конче. Това ми беше третото идване до Кончето.

На средата му близо до пътеката към Премката ми стана тежко на стомаха. Реших да седна за известно време и да видя дали ще имам подобрение. Докато свалях раницата шишето, от което пиех кафе от началото на прехода, се изхлузи и започна да подскача надолу по скалите. Уж не е крайно стръмно от южната страна, а това шише продължи да се търкаля поне 300 метра надолу. От Алеко до то тук го носех, но явно то избра да остане на склоновете на Кончето. Съжалявам за боклука.

Изглеждаше минаването през връх Кутело няма да го бъде. Щях да нощувам на хижа Бъндерица, защото на хижа Вихрен няма места. Още от хижа Македония бях звънял и успях да запазя последното място. Така че си мислех от Кутело направо към хижата да поемам. Сега обаче обмислях направо през подсичащата и през Премката надолу.

След около половин час и след малко ядене на сандвич стомаха се по успокои. През това време мина Симеон, който ми направи няколко снимки и продължи към Кутело. 10 минути по-късно реших и аз да тръгвам към връх Кутело. Естествено излишно е да казвам каква навалица беше, все пак е събота. На въжето обаче се беше хванало едно момче, което го беше хванало яко шубето. Стискаше толкова силно въжето, че пускаше сок. Развика се на неговата компания да му помогнат да слезе обратно надолу.

Кутело съм го качвал откъм Кончето и предния път, но и тогава и сега това бе едно от най-готините качвания, които съм правил. Хем е леко екстремно, хем е и лесно, хем много вълнуващо. Самото качване от средата на Кончето до връх Кутело (2908м) е около 10тина минути.

Връх Кутело е третият по височина връх в България и се състои от два върха Кутело 1 и 2, като Кутело 1, който се намира откъм Кончето е висок (2908м), а Кутело 2 който се намира на югоизток е висок (2903м). Между тях има равно и тясно скално било дълго 600 метра. Върхът е само с 6 метра по нисък от Вихрен.

Докато вървях към Кутело 2 чух няколко души да казват, че Кончето, по което вървят в момента, не било толкова страшно, визирайки билото на Кутело. Бяха объркали това било с Кончето. Не че малко не прилича, но само малко.

Когато идвах предния път тук смятах, че Кутело 2 е по-високият, но сега нещата ми се изясниха. Не че разликата е кой знае каква.

Кутело 2

Тук вятъра духаше още по-силно и нямах много време и желание да се застоявам. Реших да не тръгвам директно към хижа Бъндерица, защото беше едва 12:20. По принцип не ми се ходеше и до Вихрен, защото предполагах, че при качването, а и на самият връх ще духа още по-силно и няма да има пълно удоволствие. Бях го качвал 2 пъти до сега и нямах кой знае какви намерения да го качвам и за 3 път.

Тук се засякох за пореден път с една жена на порядъчна възраст от Монтанската група и тя каза, че ще качва и Вихрен задължително. Ха сега де. Щом тази жена ще го качва, аз какво си правя оглушки. Ще сляза до Премката, ще му поседна на завет, ще почина и ще го мисля. От Кутело слизането до Премката е 200 метра, които после са с положителна посока към Вихрен.

Поех по стръмното слизане към Премката, където заварих Симеон да си почива на завет зад скалите с част от групата. Присъединих се и аз. Монката почерпи едно 3в1 и след около 40 минути почивка в 13:30 поехме дружно към връх Вихрен.

Към Вихрен

Това беше най-неусетното ми качване на Вихрен като и другите пъти досега беше все от тук. Направо летях нагоре, въпреки раницата. Почти не духаше. В 14:05 бях на връх Вихрен (2914м). Горе имаше много хора и затова само се снимах на табелата и тръгнах надолу по южната пътека през Кабата. Това слизане винаги ми е било много отегчително, ама не само слизането от върха, а цялото слизане до хижа Вихрен.

От Кабата до хижата вървях с Монката и още няколко души от групата.

В 16:30 бях на хижа Вихрен, където решиха да попитам все пак няма ли едничко местенце за мен, но получих негативен отговор. Взех си една бира и седнах на терасата да я изпия.

Още на половината бира реших да тръгвам с кенчето в ръка към хижа Бъндерица. Това бяха още 2 километра, които трябваше да извървя. Реших да хвана пътеката, която върви в страни от пътя. Голяма грешка. Защо не си вървях като бял човек по асфалта ами си кривях краката по тези камъни.

И така към 18 без нещо бях на хижа Бъндерица. Настаних се в обща стая, в която засега имаше само едно момиче от Варна. Както се оказа после имаше и още свободни легла, но за съжаление аз вече бях си нагласил най-увисналото. Изкъпах се, изпрах и слязох в ресторанта да вечерям. Там се настаних на масата на едни приятели на Монтанци. Тези, които бяха дошли на хижа Яворов за да правят днешния преход. Това бяха Елена, жената, която черпи за изкачването на Монблан, дъщеря и, и мъжът и. Говорихме си доста, но аз трябваше да лягам, защото утре трябваше да наваксвам двата километра до хижа Вихрен, а те щяха да се прибират към Монтана.

 

Е4 пътепис начало

Ден 9 - от хижа Бъндерица до мотел Горски Рай

 

Галерия

Заслон Бункера Суходолско езеро Разлошки суходол На Кръста На Кръста Поглед към Синаница Подсичане на Разлошки суходол Поглед назад към връх Албутин Подсичане на върховете Байови дупки Останките от стария заслон Кончето След заслон Кончето Поглед към Вихрен Поглед към Вихрен На връх Бански суходол По Кончето По Кончето На Кутело На Кутело. Поглед назад към Кончето По билото на Кутело По билото на Кутело. Поглед към Вихрен На Кутело 2. Поглед към Вихрен Цялото било на Кутело Връх Вихрен По склона на Вихрен. Поглед назад към Кутело и Кончето Стръмното изкачване на Вихрен откъм Кутело По веригата нагоре към върха На връх Вихрен Слизането от Вихрен в посока Кабата Слизането от Вихрен в посока Кабата По пътеката надолу. Поглед към Тодорка С биричка в ръка по пътеката между хижите Вихрен и Бъндерица


Обратно