Е4 ден 9, 19 август - от хижа Бъндерица до мотел Горски Рай

Мостчето над река Бъндерица

За този ден имах да измина 22,2 километра от хижа Бъндерица до мотел Горски Рай и понеже планувах към 6 часа да съм на хижа Вихрен, станах в 5:00. Облякох се набързо и излязох на двора пред хижата, но челника нещо ми правеше проблеми. Светеше много слабо. Новите батерии не бяха читави и се наложи на една пейка да връщам старите.

След като отново получих подобаваща пътеводна светлина поех по асфалта към хижа Вихрен. Предстояха ми 2 километра до хижата, които извървях на челник. На две места подсякох асфалтовият път.

В 6:20 бях на хижа Вихрен, където посетих тоалетната понеже същата на Бъндерица беше отвратителна.

Пред хижата стояха част от Монтанската група, които тъкмо щяха да тръгват в моята посока. Георги, Милена, Марти, Ани и Криси бяха решили да се отделят от групата и да вървят към хижа Пирин. Криси като ме видя каза – „няма да се измъкнеш лесно от нас, тръгваме заедно“. Явно и днес няма да вървя сам.

В 6:30 тръгнахме по пътеката нагоре и малко след това пресякохме мостчето над река Бъндерица.

И както си вървим изведнъж, иззад един клек, пред нас изскочи едно огромно тъмно сиво куче. Стресна всички. Представих си ако бях сам сега как още повече щеше да ми изкара акъла. Животинчето ни заобиколи и взе да върви зад мен. Не даваше признаци да е агресивно, но размерите му плашеха. Малко по нататък срещнахме и стадото и овчарят му.

Скоро стигнахме до Бъндеришко езеро. Назад връх  Вихрен вече се къпеше в слънчевите лъчи.

В 7:50 достигнахме и до Жабешкото езеро. Там на палатка имаше двама мъже, единият от които ни почерпи от прясно приготвеното си кафе. След малко минахме и покрай Дългото езеро и оттам започнахме стръмно да набираме височина по морените.

Морените свършиха и излязохме на няколко малки езера. След тях отново по морени и така до Башлийска порта. А там на портата, гледката убийствена.

Назад се виждаха всички езера покрай, които минахме по-рано, а още по назад Вихрен, Кутело, Муратов връх и едноименното езерото. Беше 9:15 и бяхме изминали 4 километра и качили 600 метра денивелация от хижа Вихрен. Все съм си мислел, че пътеката до Тевно езеро ще е лесна, но както и по-нататък се убедих, това въобще не е така.

Башлийска порта 

Направихме кратка почивка и поехме към Типиците. Най-сетне пътеката стана почти равна, но не и по-лесна заради многото камъни. Пирин е все пак.

Тук аз нарочно тръгнах по напред от групата, защото исках да си пусна музика на слушалките и да се потопя в планината по своя си начин. Подсякох връх Опрено (2637м) като малко преди това се полюбувах и на Тевно Василашко езеро, което се намира в подножието му.

Километър и половина след Башлийска порта достигнах и до връх Типиц. Там много ме изненадаха наредените вертикално камъни. Приличаха на стари турски гробове, не че са такива де, само ми приличаха на такива.

След връх Типиц пътеката стана тясна и вървеше по един тесен рид като на няколко пъти се налагаше да минаваме през участъци с повишено внимание. Тук вече оставих групата да ме задмине, защото се въртях като ветропоказател да гледам пейзажи и да снимам.

На югоизток се виждаха Горно Валявишко езеро, Валявишки чукар (2662м) и връх Каменица. Все Пирински забележителности, на които се радвах отблизо преди месец, когато идвахме с приятели до заслон Тевно езеро.

В 11:39 бях на връх Превалски Чукар (2608м), от където с поглед назад виждах Башлийско езеро, което приличаше на сърце.

Често поглеждах надолу на изток, където в долината се виждаше пътеката от Тевно за хижа Демяница. Преди месец вървях по нея и си мислех как ще вървя горе по баира за маршрута Е-4. Изсторията за това ходене ТУК.

Постепенно подминах Чаирско езеро и в 12:45 бях на Мозговишка порта. И пак се сетих как преди месец гледах замечтано към червената маркировка, когато от Тевно хващахме надолу към Демяница.

И така в 13:10, след изминати почти 12 километра отново бях на заслон Тевно езеро. Седнахме на масите откъм езерото и Марти, който е австриец, почерпи всички с бира. Да ама на мен ми се пиеше кафе и кола. Изядох сандвича с кюфтета, който ми остана подарък от Елена от хижа Бъндерица предната вечер. Основната Монтанска група щеше да е само до Тевно езеро днес и затова повече нямаше да се засичаме.

Тевно езеро

В 14:15 поехме отново на път към мотел Горски Рай. Оставаше още малко камънак да се извърви до долината на Демиркалийска река.

След около километър достигнахме Краледворската порта. Оттук до края следваше само слизане като в началото е много стръмно и каменисто. Постепенно камъните свършиха и започна едно приятно ходене с лек наклон по още по-прекрасна долина. За съжаление взе леко да вали, но само за около половин час. След като слязохме още километър два надолу, някъде след Митрово езеро, дъждът спря.

Вървяхме по трева измежду доста крави. В дясно се извисяваше връх Яловарника (2765м), а в ляво връх Демирчал (2674м). Назад тъмно сиви облаци бяха обгърнали Краледворската порта и сигурно над заслон Тевно езеро валеше здраво.

Още по надолу облаците се поразтикаха и пекна малко слънце.

Демиркалийска река

На едно място реката се доближаваше до пътеката и на мен ми хрумна идеята да остана и да се окъпя в реката. Е да ама като сме група нещо не можах да се навия достатъчно. Гласове от групата казаха да не правя глупости, а да продължавам с тях. Реших да ги послушам, а и факта че по-нагоре кравите сигурно газеха и а..ха в реката, ме разубедиха. Въпреки това на един поток, който беше в страни от реката спряхме да покиснем малко босите си крака. Като си топнах краката направиха – цссссс.

 

Към 18 часа достигнахме разклона за към мотел Горски Рай и хижа Пирин. На ляво е Е-4 пътеката, но ние щяхме да слезем 1 километър надясно и да спим на едно от най-хубавите места за целия преход. От разклона до мотела, който си е просто хижа, вървяхме през удивителна гора.

След 20 минути бяхме на хижа Пирин, но продължихме още стотина метра до Горски Рай, защото бях чувал много лошо неща за хижа Пирин. Както по-късно разбрахме от Борислав (този с когото се запознах на хижа Македония), опасенията ми са били напълно основателни.

Седнахме отвън на масите и залющихме бири. Вътре в столовата домакинът беше запалил камината за да стопли едни германски момичета, които бяха на палатки пред сградата. Дори нямаха да спят там, дори не ядоха там, но човека им беше запалил за да ги стопли.

Малко по-късно и ние заседнахме на една маса пред камината. Аз си поръчах най-вкусната вратна пържола гарнирана с домашното червено вино на домакина. Това беше най-прекрасната вечер, която изкарах по време на Е-4. Червено вино, пържола, камина и страхотна компания. Какво повече му трябва на един изморен планинар станал в тъмна доба и вървял цял ден по камънаците на Пирин.

 

Е4 пътепис начало

Ден 10 - от Горски Рай до хижа Попови Ливади 

 

Галерия

Изгрев Мостчето над река Бъндерица. Поглед назад към огряният от сутрешното слънце Вихрен Муратов връх и Вихрен Бъндеришко езеро Жабешкото езеро Дългото езеро Муратов връх, Вихрен и Кутело Панорама от Башлийска порта На Башлийска порта Тевно Василашко езеро По склона на връх Типиц Причудливите камъни по връх Типиц Валявишки циркус Любопитко по Превалси чукар Сърцето на Пирин - Башлийско езеро След Превалски чукар След Превалски чукар Чаирско езеро Мозговишка порта и връх Каменица на заден план Тевно езеро Долината на Демиркалийска река Поглед назад към Кралев двор По долината на Демиркалийска река По долината на Демиркалийска река По долината на Демиркалийска река По долината на Демиркалийска река По долината на Демиркалийска река Демиркалийска река По долината на Демиркалийска река В гората преди хижа Пирин Хижа Пирин Мотел Горски рай


Обратно