Е4 ден 10, 20 август - от Горски Рай до хижа Попови Ливади

Пред мотел Горски Рай

Станахме в 6:30 и в 7:00 бяхме пред мотела за да тръгваме. Всеки по своя път. Моите спътници Жоро, Марти, Милена, Криси и Ани от Монтанската група решиха да вървят по пътя за хижа Малина и оттам да хващат пътеката. Поколебах се дали да не тръгна с тях, но си казах, че съм тръгнал сам и искам пак така да си вървя докрай. Върнах се по вчерашната пътека през хижа Пирин.

Отново щях да вървя сам. Щяхме отново да се съберем с групата на хижа Попови Ливади или някъде напред по пътеката. Предстояха 24,3 километра за днес.

След 1,2 километра стигнах разклона, през който минахме вчера. Пресякох река Демиркалийска по дървеното мостче, където се разминах с една ромка, която пълнеше вода в кофи за да ги занесе до близкия овчарник. Преминах през поляната покрай овчарника Комитски Чарк и влязох в гората.

След като пътеката направи обратен завой в гората отново излязох на една поляна. Улисан да следвам пътека отново влязох в гора с леко изкачване, но забелязах, че няма маркировка. Погледнах ГПС-а и установих, че съм хванал някаква друга пътека. Самата Е4 пътека беше успоредно на 150 в ляво. Реших да цепя напряко през гората, но след няколко метра установих, че трябва да минавам през клони и дерета. Върнах се обратно до поляната и продължих още стотина метра по поляната докато не видях табела за хижа Попови Ливади и маркировка. Отново бях на верният път.

В гората

Отново бях в гора, а пътеката беше равна, широка колкото за един човек, а наоколо прекрасна борова гора с множество нападали шишарки. Такава беше през повечето време до Дришливата поляна, която е още много напред. Не няма грешка. Така се казва тази поляна каквото и да означава.

130 метра по нагоре през гората отново излязох на поляна.

Пресякох я и отново влязох в гора. Гората както писах по-рано бе прекрасна и много приятна за вървене през нея. Чуваше се само вятъра, който караше гората да шепти тихо.

След 1,2 километра отново излязох на поляна. Много красиво място. Цялата поляна беше заобиколена от иглолистна гора, а на средата и имаше два големи камъка. Пресякох я и отново влязох в гора, а малко след това отново на поляна.

В гората

Този път реших да се полюбувам повече на тази чудна поляна и още в началото и седнах на един камък. Направих си 3в1, извадих колата от раницата и заседнах на най-чудното и тихо „кафене“, някъде в гората на Пирин на 1860 метра надморска височина. Беше 9:10 в понеделник. Хората започваха работна седмица в цивилизацията, а аз стоях сам на едно вълшебно място пиейки кафе и кола в абсолютна тишина и спокойствие. Така стоях около само 15 минути, защото ми стана студено на задните части.

Пресякох поляната и пак навлязох в любимата ми гора. Минах покрай Вангеловата мандра, от която стояха само каменните основи.

 

Пресичайки един поток пътеката се отклони на юг и след по-малко от километър в 10:00 излязох на Дришливата поляна. До тук бях изминал само 6,4 километра, но това остана като най-любимият ми участък за целия преход. И досега тази пътека я виждам редовно в мечтите си.

От Дришливата поляна пътеката стана черен път. И както си вървя по този път, изведнъж зад един завой насреща ми излезе едно чисто бяло куче. Аз го заприказвах и то взе да мята опашка и да се радва. Не ми даде обаче да го погаля. Казах си: явно ще имам компания за по нататък. Уви кучето имаше други планове и продължи в обратна посока на моята. Зачудих се какво ли прави тук само куче, при положение, че наоколо нито чух, нито видях стада добитък.

След час и още 4 километра излязох на местността Тодорово, където спрях на Мъгева чешма за хапване на вафла и почивка. Отново след около 15 минути поех през гората. Минах през Пейова поляна и хайде пак в гората. Вървях в гъста и красива иглолистна гора, която поддържаше 1900 метра над морското равнище.

Някъде в подножието на връх Мурата (1931м) гората стана букова. И пак там някъде пътеката свърши при едно паднало дърво. Короната на дървото беше паднала на самата пътека. От едната страна бяха само храсти, а от другата дървета с гъсто разположени фиданки под тях. Изобщо не виждах откъде може да се мине. Почудих се минута две и тръгнах право нагоре и надясно залягайки през фиданките. На 40 метра по нагоре към връх Мурата имаше някаква пътека на картата, но когато се добрах с доста усилия до там, нямаше и помен от нея. Тръгнах все пак по очертанията на картата и след около 150 метра излязох на едно старо сечище. Тръгнах право надолу през къпинаци и след малко излязох на черен път, по който след още няколко метра хванах маркировката. Оттам след 800 метра в слизане, излязох на поляната Суватя. Там имаше навес и чешма, но аз нямах нужда нито от почивка нито от вода и затова продължих навлизайки в смесена гора. След тази гора излязох отново на поляна – Аскерски колиби.

След тях отново пътеката навлиза в гора и след 300 метра излиза на Чемерикова поляна, където бях в 13:00 часа. В края на поляната преди да навляза отново в гората се обърнах назад за да снимам връх Каменица, който се виждаше далеч на северозапад.

След километър извървях през гора, при връх Сеното (1864м), тя свърши и се откри внушителна гледка към връх Ореляк (2099м) с радиорелейната кула на върха.

Връх Ореляк

Продължих по подсичащата пътека, където клековете създаваха много главоболия на голите ми крака. Реших, че е крайно време да обуя дългите гащи и да хапна от сандвичите, които нося от Горски Рай.

Седнах на един камък на самата пътека и след около 15 минути дойдоха Жоро, Марти и Милена. Къде са Криси и Ани? – попитах аз. Останали на хижа Малина да изчакат основната група от Монтана, която щеше да спи там. Казах им да не ме чакат, че мисля да почина известно време. Беше едва 14:30 и нямаше за къде да бързам, защото оставаха само 6,5 километра до хижа Попови Ливади.

След почивката поех нагоре към връх Ореляк. В действителност нямаше ходя до върха, защото пътеката го подсича и не ми се минаваха още 2 километра до там и още толкова обратно плюс 150 денивелация.

На едно място на пътеката се събрахме отново с Жоро, Марти и Милена. Този път ги изчаках да си починат и тръгнахме заедно. Оттук нататък повече нямаше да вървя сам, а с тях.

Ореляк

Жоро предложи да минем надолу по макадамовият път за връх Ореляк вместо по пътеката, защото тя била много стръмна на места. Всички се съгласихме. И както по-късно научихме от Борислав това е било правилното решение.

На разклона Пиленцето хванахме пътеката през Добро поле, където ходенето беше приятно и равно. След края на това поле излязохме на макадамовият път и поехме по него. Щяхме да си удължим пътя почти двойно. Вместо 3,4 километра от разклона за пътя по пътеката, ние изминахме 6,2 по макадама. Но слизането беше полегато и изключая камъните други трудности нямаше. По пътя надолу Жоро предложи след последния ден да сляза с тях в неговото село Огняново и да остана за една вечер на гости. В плана ми влизаше последния ден след Гоцев връх да сляза на хижа Извора и да спя там. Взех решение да се присъединя към предложението. Негов роднина щеше да ни вземе от подножието на Славянка и да ни закара до селото, където да се потопим в минералния извор Мирото. А за вечерта Жоро обеща да направи риба на скара в къщата си за гости.

И така в размисли и приказки в 17:40 бяхме на хижата. Бяхме посрещната много любезно от Димитър, който е собственик на хижата и приятел на Жоро. Милена и Марти се настаниха една стая, а ние с Жоро в друга.

По-късно на хижата пристигна и Борислав, с когото се запознахме още на хижа Македония. Той каза, че минал по подсичащите пътя пътеки от връх Ореляк. Било много гадно и стръмно. Направили сме много по-добре като сме продължили по пътя надолу. Борислав каза че за нищо на света нямал да мине отново по тази стръмна пътека, както и да спи на хижа Пирин.

 

Е4 пътепис начало

Ден 11 - от хижа Попови Ливади до хижа Славянка

 

Галерия

Гората след хижа Пирин Поляната с разклона през Демиркалийска река Демиркалийска река Мостчето през Демиркалийска река В гората Мравуняк Отново в гората Поредната поляна И пак в гора Кафе и кола пауза на чудна поляна на 1860м Отново в гора Един от потоците на Асаничка река След Вангелова мандра Дришливата поляна След Дришливата поляна След Дришливата поляна След Дришливата поляна Местност Тодорово Мъгева чешма в местността Тодорово Местност Суватя Аскерски колиби Чемерикова поляна До връх Сеното. Поглед напред по пътеката към връх Ореляк Поглед на изток Поглед назад по пътеката. Не си личи, но е там през клековете Поглед назад към Пирин По склоновете на връх Ореляк По склоновете на връх Ореляк По склоновете на връх Ореляк По склоновете на връх Ореляк По склоновете на връх Ореляк Връх Ореляк По Добро поле По макадамовият път. Тук вече се отклонихме по пътя, вместо по пътеката По макадамовият път Връх Свещник Беседка


Обратно