Е4 ден 12, 22 август - от хижа Славянка до Гоцев Връх

На Гоцев връх

Дойде и последният ден от прехода Е4.

Станахме в 5:30 с план за тръгване в 6:00. Предстоеше най-сериозното изкачване за целия преход. От 1040 метра трябваше да се качим на 2183 метра до първият от двухилядниците на планината Славянка или както е старото и име – Алиботуш.

В 6:10 групата ни пое по пътя към началото на изкачването. След един километър стигнахме разклона от където хванахме червената маркировка. Оттам пътеката беше тясна, но не много стръмна. 700 метра по нататък пресякохме един поток и оттук нагоре започна стръмното.

Вървяхме бавно, но славно. Нямаше за къде да се напъваме. Пътеката се виеше на серпентини нагоре и беше много красива както и самата гора.

В 7:20 минахме през една поляна, където усетих невероятния аромат на планински билки, тъй като  слънцето тъкмо беше погалило тревата. На север се виждаха последните върхове на Пирин, покрай които минахме преди дни.

Поляните на Славянка

След поляната отново влязохме в гора, която от широколистна допреди поляната премина в изцяло иглолистна.

В 7:50, след 3,8 километра от хижата, излязохме на поляната под връх Шилигарника (1649м), където отново се откриха прекрасни гледки към Пирин. Пътеката направи завой на 180 градуса и отново влязохме в иглолистна гора. Вървейки по пътеката се любувах на слънчевите лъчи, които проблясваха измежду дърветата. Минахме през един скален сипей, където малко повече се поизпотихме.

В 9:00 след изминати близо 6 километра излязохме на откритото било на първият двухилядник на Славянка – Цари Връх. Билото му е доста стръмно, но пък гледките са зашеметяващи. На запад се виждаше Мелник, на север Пирин, а на изток – Гърция. До върха оставаха 200 метра денивелация и 1,2 километра за вървене. Духаше сравнително силен вятър, но поне беше ясно и ние често спирахме за да се дивим на гледките.

И така виейки се нагоре по серпентините на пътеката в 9:55 достигнах до Цари Връх (2183м). Точно 7 километра от хижата. След малко дойде и Жоро, а след 5 минути дойдоха Марти и Милена. Всички бяхме с приповдигнато настроение заради предстоящият финал, който се виждаше насреща.

На Цари връх

След 15 минути бяхме на първата пирамида указваща, че това е граница. Вървяхме хем в България, хем в Гърция. Това в едни мрачни времена щеше да е не само невъзможно, но и опасно. След още няколко минути бяхме и на вторият Цари Връх (2171м). Оттука следваше слизане от 170 метра денивелация. Малко след вторият връх се срещнахме с Борислав. Връщаше се от Гоцев Връх и беше приключил своето Е4. Той трябваше да се върне на хижа Славянка поради логистични причини.

Слизането от Цари връх

Слизането беше около 2 километра до премката и след това започнахме да качваме билото към финала. Тук вече дръпнах с темпото и закрачих бързо нагоре. Виждаше му се края и емоцията ми даваше сили. Това че смятах да обядвам на Гоцев Връх също беше голям стимул да забързам крачка. В дясно от самата пътека се виждаше подсичаща такава и аз поех по нея. Нямаше я на картата, но имаше ленти по клековете и си личеше ясно. Иначе другата е много стръмна.

Постепенно баирът се поизравни и аз закрачих по билото на финалният връх. Въпреки че вървях вече 6 часа с доста голямо изкачване, не чувствах никаква умора. Усмивката беше мой спътник. Чувствах се много щастлив, не просто защото това бяха последните метри преди финала, но и заради невероятната красота на планина Славянка.

В 11:53 достигнах Гоцев Връх (2212м) и за мен българската част от маршрута Е4 приключи. От хижата до тук са точно 12 километра. Започнах от двухилядник преди 12 дена на Витоша и сега финиширах на двухилядник на Славянка на самата гръцка граница. Чувствах се много щастлив и горд.

На Гоцев връх

След дежурните снимки седнах да хапна със сандвичите от хижата и не след дълго моите трима спътници от последните дни пристигнаха на върха.

В 12:15 поехме надолу в посока Марина поляна. След известно време стигнах заслон Ливадето, където спряхме за почивка на чешмата под заслона. Половин километър преди този заслон има червена маркировка за хижа Извора. Ние обаче си продължихме по синята.

След това поехме отново надолу по макадамов път. Километър по надолу се отклонихме през пряка пътека, която сече пътя. Слизането беше много стръмно и много ми се увидя. Излязохме на пътя, след това го подсякохме отново. По този път излязохме на асфалтовият път между селата Голешево и Петрово, където след още известно ходене се намерихме с роднина на Жоро, който дойде да ни вземе.

Тръгнахме към село Огняново, където щяхме да спим в къщата на Жоро.

След като се настанихме отидохме да се потопим в извора с топла минерална вода – Мирото. Вечерта Жоро опече риба на скарата, пихме вино и си приказвахме за изминалите дни на Е-4.

На следващият ден дойде колегата Иван, който за мой късмет имаше работа до Гоце Делчев и после до София.

Закара ме до столичният квартал Люлин, откъдето хванах метрото до станция Бизнес Парк. Оттам пеша отидох до офиса на Витошки Камбани, откъдето си взех колата и с нея благополучно се прибрах до Велико Търново.

 

Е4 пътепис начало

Галерия

По пътя след хижа Славянка По поляните на Славянка По поляните на Славянка. Поглед към Цари връх По поляните на Славянка По поляните на Славянка Гората преди Шилигарника Поляната на Шилигарника Поляната на Шилигарника Поляната на Шилигарника Гората след Шилигарника Стръмният каменист участък По склона на Цари връх По склона на Цари връх. Поглед към Гоцев връх и Шабран На Цари връх Пирамидата на границата между България и Гърция По билото към Цари връх 2 По билото към Цари връх 2 По билото към Цари връх 2 Слизането след Цари връх 2 Към Гоцев връх Финал на Гоцев връх На Гоцев връх Компанията от последните дни - от ляво Аз, Милена, Марти и Жоро Гоцев връх Слизането. Поглед назад към Гоцев връх Слизането. Поглед назад към Гоцев връх Слизането към заслон Ливадето В ляво Цари връх, в дясно Гоцев връх На заслон Ливадето В гората в посока хижа Извора


Обратно