Дяволският мост

Дяволският мост

Дяволският мост в Родопите е едно магнетично място не само за туристите, но и за фотографите като мен.

В началото на Май 2016, с група приятели решихме да посетим Родопите за няколко дена и най-вече една от големите фотографски забележителности в България, а именно  Дяволският мост.

Към моста се стига по тесен асфалтов път от град Ардино. Асфалтовия път свършва на около километър преди самият мост, до където се стига по черен каменист път. Когато пристигнах при дяволски мост имаше доста хора, които за мое съжаление щяха да пречат на снимките, но какво да се прави – ще изрязвам. Вирът под моста все още беше доста пълноводен, така че отражението на моста се получаваше доста добре на снимките.

Колкото и да съм гледал снимки преди, колкото и да бях подготвен какво ще видя, заставайки за първи път пред моста изпитах голямо възхищение пред това творение на древността. Величествена гледка, която с право е една от най-интересните не само в Родопа планина, но и в цяла България.

Мостът е построен в началото на 16-ти век, предполага се между 1515 и 1518г., по заповед на султан Селим I-ви, като част от път свързващ Горнотракийската низина с Беломорска тракия и Егейско море. Мостът е разположен на 420 метра надморска височина, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дължината му е 56 метра, широчината — 3,5 м., с калдъръмен път отгоре. Ниските перила от двете страни са запазени от стария римски мост. Има островърха конструкция, спускаща се полегато към двата бряга на реката с 3 арки и 4 по-малки отвора между тях (служещи за отчитане нивото на водата). Централният свод, където е „Печатът на Соломон“ е и най-високият – почти 12 м.

На мястото му някога е имало римски мост, част от значимия античен път „Вия Игнасия“, свързващ Бяло море и Тракия през проход Маказа.

По нареждане на султан Селим I, през Средновековието мостът бил възстановен, за да продължат и търговските връзки между двата географски района. Той бил известен с името „Шейтан кюприя“ (в превод от турски – Дяволски мост). За изпълнител на задачата се приема майсторът Уста Димитър от съседното с. Неделино. Той вградил останките на римския мост в новата конструкция, изполвайки само камъни от местността. На централния свод на Дяволския мост е открит гравиран хексагон, който днес изследователите наричат „Печатът на Соломон“.

През 1984 г. с държавен указ, Дяволският мост е обявен за паметник на културата.

Около Дяволският мост витаят много легенди, свързани с произхода на името му и построяването му. Някои вярват, че в един от камъните личи отпечатък от стъпката на Дявола, а самото място носи нещастие и смърт на всеки, дръзнал да се доближи. Според други Дяволът спасил една българска мома от сигурна смърт, явявяйки се на турските конници, които я преследвали, за да я вземат в плен за харема на местен велможа. Девойката искала да сложи край на живота си, хвърляйки се от моста, но когато стигнала там, турците внезапно обърнали ход, вярвайки, че са видели глава с рога във водата.

Друга легенда гласи, че години наред местните жители се опитвали да вдигнат мост между двата бряга, но всеки път буйните речни води разрушавали онова, което били построили. И когато решили да се откажат, приемайки че мястото е прокълнато, със задачата се заел млад майстор, който възнамерявал да пожертва любимата си (като вградил сянката и), за да построи моста.

Ненадейно се явил Дяволът, който разкрил на майстора тайната на устойчивия градеж, но и му поставил условия. За да бъде мостът здрав и вечен мостът, трябвало да бъде изобразен ликът на Дявола, който да бъде едновременно видим и невидим, да можел да се докосне и все пак да не бил материализиран. Строежът трябвало да е готов в рамките на 40 дни. В противен случай Дяволът щял да вземе душите на майстора и невестата му. За изумление на всички, майстора изпълнил всички условия. Но скоро след това се споминал и тайната му останала неразгадана.

Все пак най-голямата загадка на конструкцията си остава образът на Дявола. Тайната, която хем се вижда, хем не, която хем може да се докосне, а всъщност не е материализирана, е скалата във водата, точно под Централния свод. Тя е издялана наполовина, а другата половина е отражението във водата. В същия момент над нея е арката на моста, която също се отразява във водата, оформяйки окръжност.

Образът на Дявола се вижда само в онзи момент от деня (средно в интервала между 11:00 и 12:00 ч), когато позицията и силата на слънцето са такива, че мостът и отражението му във водната повърхност, т.е мостът и сянката му, съвпаднат напълно.

След около един час прекаран в района на Дяволският мост и след няколко десетки снимки и видео кадри, най-после решихме да продължим към следващата ми фотографска цел а именно завоят на язовир Кърджали - прословутият фотографски завой.

В края на същият този месец май, съдбата ми предложи възможността отново да посетя моста, този път сам. Хора нямаше, но пък вирът беше понамалял и отражението на моста не се получи както предишният път. За сметка на това пък времето беше слънчево за разлика от първото ми посещение.

Пътят към Дяволският мост Първи поглед към Дяволският мост Дяволският мост Дяволският мост с прословутото отражение Дяволският мост Дяволският мост Дяволският мост Дяволският мост Дяволският мост Дяволският мост Калдъръменият път върху Дяволският мост Калдъръменият път върху Дяволският мост Поглед от моста Поглед от моста Дяволският мост Дяволският мост Поглед от другата страна на Дяволският мост Поглед от другата страна на Дяволският мост Поглед от другата страна на Дяволският мост Сферата с Печата на Соломон Следата от копитото на Дявола Дяволският мост Дяволският мост Дяволският мост Поглед от моста в посока запад Дяволският мост Дяволският мост


Обратно