Деветашка пещера

Деветашка пещера

Деветашката пещера се намира на 17 км североизточно от град Ловеч и на 2 км от село Деветаки (пътепис до село Деветаки), на което е и кръстена самата пещера. Пещерата е известна още като Маарата или Окната заради седемте различни по големина отвори на тавана, през които прониква светлина и осветява централната зала и част от двата и клона.

Описана за първи път през 1877 г. от английския пътешественик Джеймс Бейкър, пещерата е проучена за първи път през 1921 г. от Гаврил Кацаров, който установява следи от материална култура. В нея са направени открития на някои от най-интересните останки от времето на неолита по българските земи. Най-ранните следи от човешко присъствие са от средата на старокаменната епоха преди около 70 000 г. пр.Хр.

Входът на пещерата е широк 35 метра и висок 3 метра. На около 40м навътре входът се разширява, като образува просторна зала с площ от 20 400 кв.м. Височината на залата е 60 м, а дължината на цялата пещерата е 2442м. Обемът на залата е 643 000 кв.метра, което я прави най-голямата на Балканския полуостров. Максималната височина на тавана е при отвора Кошерището - 58м, а най-голямият отвор е с размери 73х48 метра е Киликът с височина 51 метра.

От централната зала на около 200м от входа се отделят двата клона. Левият е дълъг повече от 2км, като през него протича малка река, която преминава през централната зала и се влива в река Осъм. Десният е сух и топъл. Входът му има височина 2,5м и ширина 5,7м. Навътре се разширява и образува правоъгълна зала дълга 50м и широка 10-15м. Този клон завършва с малка галерия с кръгло помещение, известно с името Олтара.

Освен с археологическите находки пещерата е известна и с многообразието от обитатели. Тук живеят 12 вида защитени земноводни, 82 вида птици, които се срещат в района, 13 от които включени в Червената книга, 34 вида бозайници (4 от които включени в Червената книга на България, а 15 в световния червен списък) и 9 вида прилепи.

Пещерата е от международно значение като убежище на прилепите и е включена като приоритетен обект в списъка на Споразумението за опазване на европейските видове прилепи EUROBATS.

Заради размножителния период на населяващите пещерата животни е въведен пропускателен режим в двете галерии на пещерата. Водната галерия се затваря за посетители в периода 1 ноември – 1 април, а сухата галерия в периода 25 май – 31 юли. Светлата част на пещерата е отворена за посетители целогодишно.

Дълго пещерата е била секретен военен обект и до началото на 90-те е била използвана за съхранение на петрол и храни от Държавният резерв, като големите цистерни за петрол са стояли близо до входа на пещерата. До 2015г. цистерните са изнесени като само част от постаментите напомнят затова.

През 2011 г. в Деветашката пещера се снимат някои от сцените на филма Непобедимите 2, в която участват голяма част от най-големите екшън герои на Холивуд като Брус Уилис, Джейсън Стейтъм, Силвестър Сталоун, Долф Лундгрен, Арнолд Шварценегер, Джет Ли, Жан-Клод Ван Дам и Чък Норис. За целите на снимките екипът и сценаристите на филма изграждат реален мост над река Осъм, който впоследствие остава като подарък за местните жители.

Деветашката пещера е обявена за природна забележителност със Заповед №.РД238 от 07.06.1996 г.

Деветашка пещера. Входът за сухият клон, виждат се и постаментите останали от петролните резервоари. Два от отворите в тавана приличащи на очите на Дявола. Два от отворите в тавана приличащи на очите на Дявола. Деветашка пещера. Входът за речният  клон, виждат се и постаментите останали от петролните резервоари. Деветашка пещера Деветашка пещера Деветашка пещера Деветашка пещера Деветашка пещера Деветашка пещера Деветашка пещера Деветашка пещера Входът на Деветашка пещера Входът на Деветашка пещера


Обратно