Точно преди една година на 1ви април 2017 година, направих един поход от Беклемето до хижа Добрила (18км.) заедно с една моя приятелка. По план трябваше да сме повече хора, но мнозина се отказаха и останахме само двама.
Избрах този маршрут за запознаване с един от етапите от Ком-Емине, който планувах да мина през лятото. Този етап от Ком-Емине най-често е от хижа Ехо до хижа Добрила – 33км. И понеже бях вървял от хижа Ехо до Беклемето реших да направя и другата част от този етап.
И така на 1ви април тръгнахме с кола от Велико Търново и в 10:00ч оставихме колата на прохода Троян-Кърнаре (Беклемето) и тръгнахме пеша. До хижа Дерменка вървенето беше приказка, нямаше сняг по пътеката и това ни отне само 3 часа ходене. На Дерменка поляните бяха пълни със сини минзухари, направо като килим.
Още от Беклемето към нас се присъединиха и две кучета, които ни правеха компания чак до Добрила. Явно че бяха безпризорни и живееха в планината. Направи ми много мило впечатление как се докосваха, имаше голяма любов между тях. Все пак бяха мъжко и женско.
На Дерменка хапнахме по една супа и тръгнахме към Добрила като се надявахме да стигнем след 3 часа. Да, ама не. След навлизането в буковата гора започнаха премеждията със снега. Там в гората снега още не се беше стопил напълно и се налагаше на места да прескачаме преспи от по 1,5-2метра.
Като достигнахме подножието на връх Гердектепе видях, че има подсичаща пътека от юг и тръгнахме по нея. Тук вече нямаше сняг и се вървеше добре. Минахме и покрай заслон Гердектепе като аз се качих до самия заслон, който се намира на 50 метра от пътеката. До него има и чешма.
След това излязохме на една поляна където двете пътеки се съединяват с тази от през върха. Там е и паметникът на загиналата туристка Боряна.
Оттам започна вървене през иглолистна гора, в която имаше много мек сняг и това ни забавяше значително.
Най-после в 18:45 пристигнахме на хижа Добрила.
На другия ден вървенето беше доста по-лесно, защото беше предимно в полегато слизане.
