Тръгнахме от Априлци с цел траверс на връх Ботев, спане на върха и слизане през хижа Рай в Калофер.
Прогнозата беше за дъждовно време, но извадихме късмет и ни заваля чак на слизането към Паниците в Калофер, и то при самото излизане на долу на равното.
Качихме се по пътеката по кабела като през цялото време бяхме преследване от мъгла. Така изпуснахме прекрасните гледки предоставяни от Северния Джендем.
Пристигнахме на туристическата спалня на върха около 14:00 часа, където щяхме да пренощуваме.
Около 19 без нещо забелязахме , че навън се прояснява, но не само това. Навън беше грейнала невероятна двойна дъга и всички наизлязохме за да гледаме, а някои и да снимаме.
Вечерта отново беше мъглива, но за кратко се проясняваше. Именно в такива моменти успях да направя няколко чудни кадри и видео.
На другия ден утрото предложи невероятни гледки, но с изгрева на Слънцето мъглата отново се надигна и скри гледките.
Към 7:00 тръгнахме надолу към Тарзановата пътека, по която минавах за първи път. Минахме и покрай Вечната пряспа, която снабдява с вода Райското пръскало.
На хижа Рай починахме около час, защото нямахме бърза работа и решихме да останем повече време в планината.
Пътят оттам надолу ми е доста познат, но за съжаление този път ме изненада с многото кал.
