Пъстрогушата Завирушка (Prunella collaris) е дребна пойна птица,от род завирушки (Prunella), принадлежащ към разред Врабчоподобни (Passeriformes) e типична за високопланинските територии, която се среща и в България. В голямата част на света е наричана Алпийска Завирушка, тъй като е много разпространена в Алпите.
За първи път видях Пъстрогуша Завирушка около паметника на Бузлуджа, но съм я виждал и под връх Ботев и в Пирин.
Обитава скалисти терени над горната граница на горите от 1400 до 4-5 хиляди метра надморска височина. В България се среща във високите планини, по скални терени и субалпийски ливади с групи от камъни. През зимата слиза в ниските части на планините, проломи и дефилета. Спуска се през октомври или ноември и се завръща обратно във високите планини през април. По време на обилен снеговалеж птицата мигрира към низините и зимува в места, разположени далеч от родното си местообитание.
Тялото ѝ достига дължина около 15–18cm, размахът на крилата до 18cm, а теглото около 40g. Оперението е сиво-кафяво по гърба и е изпъстрено с ръждиви и черни петънца и шарки. Главата, шията и гърдите са едноцветно сиви, на гушата има ясно изразено бяло петно с черно-кафяви точки, а коремът е ръждив. Не се наблюдава полов диморфизъм. Горната страна на младите индивиди е по-тъмнокафява, а долната охреножълта и бялото петно на гушата липсва.
Пъстрогушата Завирушка не е страхлива птица и понякога хората може да се приближат на около метър. Това се вижда и от снимките и видеото по-долу.
Пъстрогушата Завирушка е постоянен вид, разпространен в Централна и Южна Европа, Северозападна Африка, Средна Азия от Иран до Сибир и Япония. Както размерът на популацията, така и обширността на ареала са много големи, поради което видът не се доближава до праговете за уязвимост и според тези два основни критерия се приема за незастрашен.
Храни се с различни насекоми, яйцата и ларвите им както и червеи, охлювчета. Рядко поема растителна храна - семена и дребни плодове.
Размножителният период е доста дълъг - започва в средата на месец май и продължава до юли. Тогава мъжкият пее през целия ден, за да привлече женска.
Прави гнездото си сред скални кухини, в дупки в купчини камъни, в пукнатините на скалите и по склоновете на високи скални стени. Гнездото може да бъде изградено на скалист сипей, където е скрито така надеждно, както и в скалите. В редки случаи гнезда на Пъстрогуша Завирушка са намирани в изби на сгради в планински райони, особено ако са изградени от камък. Гнездото е дълбоко, чашковидно, изградено от мъх и трева и е застлано с пера и косми. Външният слой е направен от сухи тревни стебла, средният - от мъх, а облицовката - от суха трева, корени и вълна.
Женската снася от 3 до 6 едноцветни, небесносини или сиво-зелени яйца. Мътят се в продължение на около две седмици и от двамата родители. Малките остават в гнездото също толкова време, а за прехраната им се грижат и двамата родители. Хранят се главно с живи насекоми и други безгръбначни. По-късно в състава на храната се включват семена на треви и други растения.
Източник: Лични наблюдения и Уикипедия
