Дивият Заек е тревопасен бозайник от семейство Зайцови, който е разпространен и в България.
Дължината на тялото му достига до 64-68 сантиметра и тежи между 4 и 6 килограма, а някои екземпляри достигат и до 7 килограма. Ушите на дивия заек са дълги между 10 и 14 сантиметра. Има опашка, която е с клиновидна форма с дължина от 7 до 14 сантиметра и е покрита с по-тъмна, понякога черна козина в горната си част. Козината на гърба на дивия заек е по-тъмна, отколкото на хълбоците, а корема е бял.
През лятото дивият заек е с по-тъмна козина, отколкото през зимата като при различните екземпляри може да варира от сивкава, кафеникава, червеникава, тъмна охра, като главата, връхчетата на ушите и гърбът са по-тъмни. Козината се сменя два пъти - през есента и през пролетта като и двата пъти смяната продължава почти по 2 месеца.
Задните лапи на дивия заек, които му помагат да скача бързо, защото именно скачането е неговият тип бягане, са дълги от 13 до 18 сантиметра. Очите на дивия заек са кафеникаво-оранжеви или керемидено-червеникави на цвят.
През лятото дивият заек предпочита да се храни предимно с тревисти растения, затова може да се срещне най-вече на открити места като поляни, но задължително наблизо трябва да има гора или храсти, в които да се скрие при опасност. Дивият заек може да се храни с почти всички части на растенията, включително и корените им.
През лятото дивият заек се храни със семената на различни видове растения. По този начин чрез екскрементите си той спомага за разпространяването на много растителни видове, тъй като не всички семена успяват да се смелят в стомаха му.
Също така похапва и различни видове зърнени култури отглеждани от човек, поради което често влиза в противоречие с него.
През зимата дивият заек се храни с изсъхнали тревички, различни видове семена, остатъци от различни зеленчукови култури, които изкопава от снега.
Дивият заек през зимата се храни и с дървесна кора ако няма нещо друго за ядене наоколо. Той обича да яде кората на клена, дъба, лешниците, дивите ябълки, дивите круши и други.
Понякога дивият заек използва изоставени дупки на лисици или язовци, но никога не се задържа в тях за дълго време от съображения за сигурност.
През зимата той спи върху снега на място, което се намира на завет. Много рядко, ако зимата е твърде студена и има много сняг дивият заек може да направи тунели в снега, които могат да достигнат до 2 метра дължина. През зимата дивият заек може да си направи леговище в сеното.
Дивият заек може да развие доста висока скорост, когато бяга - до 60-70 километра в час по права линия.
За да обърка преследвачите си, дивият заек може нарочно да направи няколко кръга, и по този начин хищниците или ловджийските кучетата да не са наясно накъде точно е отишъл.
Дивите зайци се размножават до 4 пъти в годината, като броят на малките в първото (през март) и последното котило е обикновено 2-3, а в летните котила от 3 до 5, че и повече. Бременността трае 45-48 дни. Малките се раждат с отворени очи и могат да ядат още от първия ден. Те се раждат напълно окосмени и дори час след раждането им могат да бягат, а след месец започват и самостоятелен живот.
Женската се грижи за потомството като го храни не по-често от веднъж на денонощие. Понякога се случва женската на дивия заек да осинови малки зайчета, ако майка им е била убита.
За съжаление Дивият заек е един от най-отстрелваните обитатели на Българската природа.
