Катерицата е едно от най-симпатичните животни в България. Макар и да изглежда страхлива, много често може да се срещне в близост, особено в градските паркове.
Дължината на тялото достига до 145-265 мм, а опашката е почти колкото тялото - 145-189 мм, теглото е 250-340 гр. Дългата опашка помага на катерицата да пази равновесие докато скача от клон на клон. Има остри и закривени нокти, които ѝ помагат да се катери и захваща по дърветата.
Цвета на козината е кяфяво рижава и се мени в зависимост от сезона и ареала, в който живее като през лятото е по-тънка и светла, а през зимата тя е по-дебела и тъмна. На корема обаче винаги остава бяла. На върха на ушите има снопове косми, които стърчат нагоре и се появяват предимно през зимата.
Храни се със семена на шишарки, орехи, лешници, жълъди, гъби, ягоди, но понякога и с насекоми, птичи яйца и безгръбначни. Активни са през деня.
Обикновено катерицата прави едно основно и няколко допълнителни гнезда. Разполага ги в хралупи, които постила с мъх и лишеи. В иглолистните гори често строи кълбовидни гнезда от тънки клонки, с отвор от долната страна.
Катерицата живее предимно по дърветата като се придвижва с голяма скорост и скокове по клоните. Често слиза и по земята за да се храни и да се придвижи до други дървета. При ухажване се гонят бясно по стълбовете на дърветата като се придвижват нагоре надолу обикалайки стъблото.
Чифтосва се през февруари-март и през юни-юли. След около 38 дневна бременност женската катерица ражда 2-6 малки, които първоначално са голи и слепи. Те се отделят от майката на 12-14 седмица. Малките се окосмяват след 10-13 дни, а проглеждат месец след раждането си. Бозаят около 2 месеца и започват самостоятелен живот на 6 месечна възраст.
Продължителноста на живота и е около 12 год.
