Сивият кълвач (Picus canus) е средно голяма постоянна обитаваща България птица от семейство Кълвачови (Picidae). По-дребен е от родственика си зеления кълвач, с когото понякога се бърка поради зелената окраска. При сивия кълвач обаче, само темето е червено и то при мъжкият екземляр, докато при женският червеното липсва. Също така при сивият кълвач липсва ясно изразеното черно оцветяване около клюна, очите и по бузите, както е при зеления кълвач.
Главата и вратът са сиви а горната част на тялото и крилете зелени на цвят. Крилете достигат дължина до 15 см, дължина на тялото 25-28 см и тегло 125-180 грама. Очите са червеникави, има тънки черни ивици около очите и брадата. Мъжкият се различава от женската по червеното петно на челото.
Обитава масивни широколистни и смесени гори, големи паркове, градини. Предпочита букови гори с много изсъхнала дървесина и прогнили клонове, както и елхови и ясенови гори с изгнили дънери.
Ареалът обхваща предимно части от Средна, Източна и Югоизточна Европа, Северна Африка, Предна Азия, както и Ориенталска област (Южна Азия). Среща се по-рядко в по-северните части на Европа и във Франция.
Храни се с насекоми (предимно мравки и техните ларви) и паяци, както и с плодове и семена.
Песента на сивия кълвач наподобява тази на зеления кълвач. МОже да я чуете във видеото по долу.
Моногамна птица. Отглежда едно люпило годишно. Размножителният период е май-юни и тогава разширява територията си. Дълбае дупки с кръгъл отвор с диаметър средно 5-6 cm на дълбочина 9-13 cm в стъблата на широколистни дървета (обикновено изсъхнали или гниещи) на височина до 5 m. Понякога използва дупки на други кълвачи.
Женската снася от 5 до 10 бели яйца, които двамата родители мътят 14-17 дена. Малките стоят в гнездото около 4 седмици, а след това започват да летят. Живее до 6 години.
Източник – лични наблюдения и Wikipedia
