За днес имахме да изминем с Хари само 21,3км. така че го броях за почти почивен ден, особено след вчерашния маратон. Планирах хижа Лескова като крайна цел за деня заради следващите дни, така че да съм на хижа Кашана с преспиване. До Витиня нямаше да успея в разумно време, не разчитах и на говедарника на Зла поляна и затова избрах да направя един кратък ден за възстановяване на силите. Все пак имах достатъчно време за целия преход и нямаше нужда да се изхвърлям излишно.
Бях настроил алармата за 8 часа с план за тръгване в 9:00. Събудих се малко по-рано, събрах сергията в раницата и слязохме долу да пия кафе и закуся на верандата.
Ромите, които работят на малиновите плантации много се радваха на Хари и се надпреварваха кой да му хвърля пръчки. Пръчки, които той с радост и бързина им носеше обратно. Тук рязко контрастираше отношението не само на ромите, но и на хижарката на Тръстеная спрямо Хари с отношението на същата такава на хижа Ехо, която ни посрещна с мърморене, едва ли не съм докарал на Ехо някакво заразно зло.
В 9:00 вече крачехме между малините. После подминахме езерата и някакво частно имение. След него влязохме в гора и Пътеката стана почти равна и супер приятна за вървене.
След около 4-5км спряхме да починем на маркировъчния стълб на Манастирска поляна, която се намира източно в подножието на връх Издермец (1493м).
След това отново влязохме в гора и след наколко стотин метра отново излязохме на открито място с прекрасна гледка - Баин камък.
После отново влязохме в гората и подминахме разклона за манастир Седемте престола.
Не след дълго излязохме от гората и там започна поредица от няколко ловджийски чакала. Направо се размечтах как съм вътре рано сутрин и снимам дивите животни.
Малко по нататък видях стъпка на мечка в засъхналата пръст. После казах на хижаря на Лескова за стъпката, но като дългогодишен горски и ловец той каза, че в този край нямало мечки. Все пак успях да го убедя, че не съм сбъркал и той се съгласи, че явно скоро се е заселила.
В 13:45 бяхме на изоставеният горски дом Чукава, където дори не спряхме за почивка. Пътят оттам беше равен и при други условия би бил чудесен за вървене, но имаше сериала локва след локва. Ама не локва като хората, ами заемаща целия път и то не една, а много и то една след друга. Често се налагаше да вървя на пръсти като балерина или да търся брод през гъстата растителност наоколо.
След около 4км стигнахме до един бивак с пейка и чешма, на който починахме малко. Реших да отида до чешмата да си оплакна лицето, но се отказах, защото беше голяма кал около самият чучур. Поне Хари отиде малко по надолу и пи от потока.
Малко по-късно излязохме на Разделната локва, което си е направо локва. Там имаше и плоча с надпис, че Левски тук събрал някакъв комитет. Не си падам особено по това свръх почитание към Левски и затова не снимах плочата. Не че Левски не е национален герой, но твърде много се изтъкват неговите дела, за разлика от много други възрожденци според мен.
От това място нататък се върви предимно по било докато не започне спускането към Лескова.
Малко след това имаше паметник на загинало при трудов инцидент момче през 2011г. При товарене на дърва кранът, който товари дървата на камион изтърва и премазва момчето.
На километър след Разделната локва се намира едно оброчище. Оброчище е свещено място, сакрален християнски обект, посветен на определен християнски светец покровител или празник. Там има стар каменен кръст, чиито произход е неизвестен. Преди него имаше нещо като кучешка колиба, само че от ламарина и с кръст отгоре – много странно.
Два километра след това, вдясно, е разклона за хижа Лескова като се минава под електрическия пастир и се слиза стръмно около 700 метра. Малко преди това направих долното видео. От това място за последно видях връх Ком далеч далеч на запад.
И така към 17:30 бяхме на хижа Лескова, където нямаше никой. Разположих се под навеса с масите до хижата и зачаках да пристигне хижарят Цецо, който да донесе храна. Така ми се пиеше бира докато чаках, че две не виждах. Оказа се че е имало две кенчета бира на чешмата под хижата, но това го разбрах чак когато Цецо пристигна към 19. Къде ми беше шестото чувство, когато ми се привиждаха бири?!
С пристигането си човека запали барбекюто, на което направи пържоли, приготви салата, изпържи картофи, че и домашна ракия донесе. Тук Хари за първи път показа признаци на умора – нещо нетипично за него, но аз не обърнах голямо внимание. Да се пекат пържоли, а Хари да стои легнал - никогиш.
Седнахме пред барбекюто, хапвахме и си говорихме. От приказка на приказка се оказа, че негов комшия е портиер на горското на Витиня, а туристическата спалня на която щях да спя утре е точно до портала на горското. Предложих му да го пита дали не може да му дам палатката и спалния чувал да му ги предаде за да не ги мъкна цял ден цели 35км. Цецо каза, че няма обхват, но ще вземе багажа и ако комшията му не е на работа лично ще дойде да ми ги донесе на Витиня. Какво повече да кажа за такъв човек като Цецо освен едно голямо БЛАГОДАРЯ!
Към 21, Цецо реши да се връща към Врачеш, откъдето беше дошъл само заради мен. Поиска ми много малко пари за спането, храната и пиенето, та затова го попитах няма ли грешка. Не казва толкова е. Дадох му повече разбира се.
