Станах в 5:20 и с първото стъпване усетих неприятната истина, че кракът не е в по-добро състояние. Поне синината беше по малка от снощи. Реших да предприема кардинални мерки. Намазах го отново с диклак, взех един Аулин, увих го с ластичен бинт и сложих два чифта чорапи на десния крак. Така с два чифта чорапи на десния крак вървях чак до хижа Партизанска песен.
Тук искам да кажа прекрасни думи за лекарството Аулин. То е много оплювано като вредно и т.н. Истината обаче е, че помага много. Спомням си преди време, когато един камък от бъбреците ми беше тръгнал да излиза, но се заклещил някъде по пътя. Изпитвах адска болка, ходих в бърза помощ, където ми поставиха някаква система, която щяла да ми успокои болката. Не стана, вкараха втора система – същата работа. Станах тръгнах си от болницата и си купих Аулин. Половин час по-късно болката я нямаше, а след един ден и камъка излезе.
И така в 6:00 вече бях на асфалтовия път, който започва да слиза надолу в ляво от чешмата.
Слизайки надолу към разклона за село Горно Камарци започнаха първите позитивни признаци. Десния крак не ме болеше въобще, затова и дръпнах малко със скоростта. Усмивката не слизаше от лицето ми. Казвах си ето на, не е било толкова зле положението, ще успея. След отклонението за село Горно Камарци се върви още километър и половина, където Пътеката се отклонява от асфалта вляво. Самата пътека върви в близост до оградата на ловното стопанство, но аз продължих по черният горски път, където поне не е обрасло. След няколко стотин метра излязохме на една полянка между дървета, където имаше палатка. Хари се затича към нея за да одуши нямат ли нещо за ядене, но вътре все още спяха. Надявам се да не сме събудили хората или човека спящи вътре.
След няколко километра отново се върнах на пътеката и след това стигнах от другата страна на стопанството, където има една метална врата.
Оттам до прохода Арабаконак са 400 метра. На самия паметник бяхме в 8:10, където аз си направих 3в1. Разбира се хапнахме и малко от пастърмата, която носех, все пак това ни беше закуската. Починахме около половин час и тръгнах да търся отново накъде продължаваме след паметника.
Преди месец бях командировка в София и трябваше да отида до Ботевград. Избрах да мина през Арабаконак за да проуча. Тогава се качих до паметника на Александър II, който е копие на този под Шипка. Тогава тръгнах да видя къде продължава Пътеката след паметника, но така и не видях маркировка след онази стрелка на дървото зад паметника. Тогава все още нямах OruxMaps и затова не продължих по напред.
Определено няма нужда се качва човек до паметника, тъй като черния път, който заобикаля възвишението от дясно пресича Пътеката малко по напред.
Оттук напред ме чакаше едно много гадно изкачване от около 230 метра положителна денивелация най-вече заради това, че трябваше да се провирам на места под борчета и храсти. На няколко пъти Пътеката се пресича от макадамов път, по който се върви по-късно.
След като хванахме макадама продължихме по него и там се откриха прекрасни гледки към София, Витоша и Рила.
Стигнахме до разклонението за Стъргелска мандра. Реших да сляза тези 60-70 метра и да налея вода от чешмата, която се намира там. Ех тази мандра ли какво е. Една полусъборена постройка от камъни с недостроен втори етаж, но с убийствена гледка към Рила и Витоша. Искаше ми се там да живея и вечер да гледам залеза от втория етаж с чаша вино в ръка.
Малко трудно стигнах до чешмата т.к. е обрасло и реших да не почиваме тук. Оказа се обаче, както разбрах по-късно, че малко под тази постройка е имало навес с барбекю. Не че не го видях на картата, но си помислих, че става въпрос за гореописаната постройка.
Продължихме нататък и стигнахме до два бора до пътя, между които имаше пейки и маса. Ето тук ще е почивката. А гледката е невероятна.
Докато аз почивах и се любувах на гледката към Рила планина, която се бе ширнала пред погледа ми, Хари си намери някакви пилешки кокали, които някой беше захвърлил под пейката.
Тъй като се бях събул за да ми починат краката реших да снимам болния крак.
Починахме половин час и продължихме нататък. Звъннах на Владо да го питам за пътя през копривите т.к. тук Пътеката се разделя на две и другият път е много заобиколен. Владо беше преминал Ком-Емине преди месец и той сам като мен. Каза, че коприви няма и да цепя смело натам.
Малко по напред е друго емблематично място с фургона с надпис: „Е-3 20м ляво през копривите“. Малко след участъка, където са копривите, които бяха увяхнали, се влиза в приятна смърчова гора.
По нататък се натъкнахме на множество паднали дървета през около няколко стотин метра, които бяха препречили пътя и трябваше да залягам за да мина.
Постепенно стигнахме Етрополската седловина, където се включваше и синя маркировка идваща от Правец. На тази седловина хванах десния път, който върви през много хубава гора.
Малко по напред стигнахме още по-красива букова гора. Едни високи букове и зелена растителност отдолу, приличаща на килим. Страхотен участък!
Малко по-нагоре стигнахме до една чешма, по скоро маркуч направен като чешма, но става. Предизвикателство беше да стигна до чучура, защото наоколо в радиус от 10 метра беше кал и л..на от крави. Напълних вода и седнахме в страни да отпочинем. Хари направо падна и заспа. Беше адски уморен.
След почивката стигнахме до поляната под връх Баба (Етрополска баба). Тук най-сетне обух късите гащи и до края на маршрута вървях предимно с тях.
Минахме покрай паметника на загиналите войници. На паметника построен през 1973г. пише: „Тук, на 28-ми и 29-ми декември 1877-ма колона руски воини под командването на ген. Дандевил премина Балкана от Етрополе към Буново. В похода взеха участие и 720 души българи, а в снежната буря са загинали за нашата свобода 841 войници и 18 офицери.”
Така и не успях да открия повече подробности за случая, освен че само част от цялата войска на генерал Дандевил е останала да нощува на това място. През нощта ги застига свирепа буря и 859 души оставят завинаги там покосени от бялата смърт. Самият генерал въобще не остава да нощува там и доживява до дълбока старост. Останах с впечатлението, че генерал Дандевил също е загинал, защото името му е записано с големи букви на паметника.
От паметника пред нас се извисяваше стръмният връх Баба (Етрополска баба 1787м.). За щастие има подсичащ макадамов път, който върви с постепенно, но стабилно изкачване. След като заобиколихме върха се оказа, че почти сме го качили като денивелация т.к. макадамовия път излиза от другата страна на 60 метра под върха. Надявайки се да не качвам този връх минах по много камънаци, което се оказа пагубно за ходилата ми.
Въпреки това продължих по макадама, вместо да ходя по самата пътека вляво. Най-вече се притеснявах от туфите по тази пътека, които щяха да усукват нежелателно и без това болния ми крак.
Преди 3 години бях идвал до някъде по този път с кола и тогава гледайки насреща връх Свищи плаз си мечтаех един ден отново да вървя по този път към връх Свищи плаз. Е, сега хич не ми беше до удоволствие от вървенето, даже напротив.
Тук някъде болката в десния крак отново стана силна и взех решението да остана един ден на хижа Кашана за почивка. В противен случай рискувах да прецакам крака още повече и въобще целият преход. Така щях да дам почивка най-вече на болния крак. Аз самият не бях толкова изморен. Един ден почивка щеше да ми дойде добре и заради предстоящият участък от Кашана до хижа Ехо – 42км и то с много денивелация. От друга страна на следващият ден 31 юли имах рожден ден. И от по друга страна Хари имаше нужда от почивка, предвид признаците му на изтощение. И от още по друга страна имах достатъчно дни отпуска за да се напъвам излишно. Знаех че на хижата има храна и така решението за почивен ден бе взето.
В 20:30 бяхме вече на хижата като влязохме откъм едно бунгало. Цяла глутница кучета се спуснаха към Хари, но аз, а и хижаря беше наблизо и укротихме нещата. Оказа се че въпросното бунгало е нашето, където ще спим. Влязохме веднага преоблякох се изкъпах се и затворих Хари в стаята, че навън не беше много безопасно за него. Слязох до столовата където хапнах подобаващо македонски наденици и яйца на очи. Взех и на Хари 2 наденици и две яйца. Хижаря Николай е страхотен и любезен хижар. Извади лед, с който си правих на няколко пъти компреси на крака. На коя друга хижа ще намерите лед? Имам предвид хижа с ток от мрежата. Да спомена само, че на хижа Чумерна също има ток от мрежата, но пих топла бира.
Ден шести 31 юли – хижа Кашана – почивен ден
Помествам този ден тук, защото беше почивен и няма нещо интересно освен, че имах рожден ден. И за Хари беше "интересен ден", защото при едно от излизанията му навън до тоалетна изяде едни зъби от каракачанката в двора, но не беше нещо сериозно.
Направихме и следобеден сън, което се оказа голяма грешка, защото вечерта не можах да заспя, а трябваше да ставаме в 4:00.
Вечерта звъннах на хижа Ехо да ни очакват, НО като споменах, че съм с куче категорично ми отказаха. Аз знаех, че на входа на хижата няма табела „добре дошли“, а „забранено за кучета“, но все пак минавах Ком-Емине, бях сам и щеше да е във вторник, т.е. не се очаква хижата да е пълна. Аз и затова носех палатка, но и за палатката ме отсвириха – не можело да се опъва палатка до хижата. Не давали от паркова охрана. Казаха ми и, че на кухня да се надявам до 21:00. Чудех се на хижа ли звъня или на нещо друго. Този факт ме накара да помисля за спане някъде около връх Вежен. Реших да спя на върха понеже бях ходил и знаех, че е едно голямо тревисто поле.
