Станах около 4:30 и в 5:30 вече пъплехме нагоре към подножието на връх Свищи плаз (1888м). Трябваше да се изкачат едни 350 метра денивелация.
Кракът беше в добро състояние за което помогна почивката, ледът и един Аулин разбира се.
След достигането на билото, подсякохме върха от север и стигнахме връх Малък Свищи плаз (1804м). Там снимах Харито върху пирамидата. Времето беше повече от страхотно и ясно, а за гледките нямам думи. Кеф ти наляво цяла северна България, кеф ти надясно цяла южна. Часът беше 7:30.
И се започна едно слизане от един връх и качване на друг. Тъкмо качиш едни 100-200 метра денивелация и ги слезеш. И пак и пак. Това прави този участък много труден, но за сметка на това изключително красив.
На няколко километра след връх Свищи плаз видях и първият турист по Пътеката. Вървеше на километър напред, но малко преди връх Косица го настигнах. Ако не знаех, че актьора Коста Цонев е починал щях да кажа, че е той. Оказа се възрастен англичанин, който е решил да прави Ком-Добрила, а евентуално догодина да довърши целият маршрут. От Ком до тук беше стигнал за 10 дена. Човека каза, че искал да върви по малко и да размишлявал върху Вселената. Имаше палатка и смяташе да спи до изоставената хижа Планински извори. Използваше само хартиена карта и компас.
В 11:00 стигнахме и първият двухилядник след връх Ком – връх Косица 2001м.н.в. Там англичанина ни снима с Хари и оттам се разделихме с него.
Подминахме връх Паскал (2029м) и връх Картала (2035м), и в 13:00 бяхме на хижа Планински извори. Не влизах вътре, защото съм чел, че е превърната в обор. И все пак стори ми се не особено подходящо място за хижа в предвид, че наоколо няма гора, а и зимата снегът направо е затрупвал хижата. Оттук до Ехо ни оставаха 22км.
Реших да поспрем за почивка и обяд на чешмата Петте чучура, която се намира на 700 метра в източна посока от хижата, т.е. по път ни е.
След почивката ни предстоеше изкачване до връх Тетевенска Баба (2070м).
Подсякохме връх Булуваня (2043м), след това подсякохме и връх Безименен (2000м) и се отправихме към връх Братаница (1992м). Подсякохме и него, но на места изтървахме пътеката и вървяхме напряко. Братаница няма смисъл да се подсича, защото после пак трябва да я качиш заради началото на Старопланинското конче.
В 18:00 бяхме на Старопланинското конче. Бях решил да спим на палатка на връх Вежен или малко след него, за да може утре да стигнем поне хижа Дерменка. За съжаление направих лоша преценка, че ще стигна върха по тъмно и реших да опъна палатката след кончето.
Старопланинското конче представлява много красиво място за преминаване с дължина от около 700 метра. Приликата с Пиринското е малка, но все пак така се нарича неофициално този участък преди билото на Вежен.
Малко след Старопланинското конче се намира връх Пъпа (1976м), след който реших да опъвам палатката. В 18:30 вече хапвахме с Хари и към 19:20 бяхме в палатката. Дори не ми се чакаше да гледам залеза. Щяхме да спим на 2000 метра надморска височина на палатка. Тук трябва да добавя, че това ми беше първото спане на палатка в живота. С какъв акъл го правех, незнам.
Палатката беше малко под наклон и не се лежеше много удобно, но все пак ставаше.
По някое време през нощта усетих, че Хари е надушил нещо и се кани да лае. Казах му да млъкне и се заслушах. Трудно може да се опише какво изпитах, когато чух едно тежко и монотонно душене, на няколко метра от палатката. Стоях като вцепенен. Казах си – ей сега я втасахме.
Вълк не души так, коза да не говорим, оставаше да е мечка. Беше душене от голям нос. Явно и е замирисало на животно.
Включих челника, викнах няколко пъти, но душенето си продължаваше. Реших, че е време за пиратка. Отворих леко двата ципа на палатката, запалих пиратката и я хвърлих навън. Запуших си ушите и след няколко секунди се чуха два гърма – така гърмяха тези пиратки, по два пъти. Хари се уплаши и се сви на топка в краката ми. Заслушах се и повече душене не чух. Беше около 2:00. Сега когато се връщам към този момент ме избиват едни тръпки, но тогава въпреки уплахата успях да запазя самообладание. Спомням си, че като палех пиратката ръцете ми бяха спокойни и не трепереха. Даже сега като се замисля ме е повече страх, отколкото тогава. Може би защото тогава знаех, че нямам избор.
Подържах малко челника включен и взех да си ровя в телефона. То, че повече сън няма да има е ясно.
Малко след това започна да духа много силен вятър и палатката взе да плющи. Тогава ме обзе друг страх да не ни издуха надолу по хълма.
И така, къде сме спали къде не, стана 5:30 и започна да се развиделява.
