Спах до 6 понеже за днес се очертаваха около 25 километра вървене.
Предната вечер хижарката ми зареди кафемашината и на сутринта оставаше само да я пусна за да си направя кафе. Все пак тя беше казала, че преди 8 нямало да стане.
Седнах пред телевизора и тогава влезе една жена. Попитах я за къде толкова рано, а тя каза че тръгват към Котел, но ще спят на Агликина поляна. Тя беше с един мъж, които още вчера ги видях на хижата, но не предполагах, че ще са в моята посока. Я - казах си аз. Чудесно значи няма да спя сам на средата между Чумерна и Котел. Този участък е много дълъг - 52км. Поради факта, че няма хижа по пътя до град Котел или трябва да ги извървиш или да спиш в гората.
Разменихме си телефоните с Петя и те тръгнаха. Аз обаче нямаше за къде да бързам и останах да си доизпия кафето. Пък и тъкмо да просветне малко в гората.
Понеже съм ходил преди година до връх Чумерна (1536м.) не ми се минаваше оттам. Затова хванах подсичащият горски път.
Връх Чумерна е последният висок връх до нос Емине. Оттам насетне до изворите на Камчия се върви около хилядата метра надморска височина.
Връх Чумерна, го гледам редовно от терасата си в Търново. И понеже на върха военната станция свети нощем, то много вечери докато четях пътеписи, от време навреме поглеждах светещата точка на връх Чумерна и мечтаех.
В гората имаше лека мъгла, което предаваше известна приказност. Но истинското вълшебство беше една сърна, която изплува от омарата и бавно пресече пътя на около 30 метра пред мен. Слънцето в съчетание с омарата правеше едни вълшебни и ясно изразени лъчи, които надничаха измежду дърветата. Това беше един от най-вълшебните момент за цялото ми пътешествие. Толкова се бях захласнал да гледам сърната, че забравих да снимам видео. А имайте предвид, че често ходя в горите и снимам сърни, така че не би трябвало да ми е толкова вълнуващо. Но вървейки Ком-Емине, човек минава на друго ниво на мислене и чувства. Всеки, който го е извървял, знае какво имам предвид. Особено, който го е вървял сам.
След около 2 часа настигнах Георги и Петя и заедно седнахме да починем малко на едни паднали клони.
Успях да ги убедя да продължат до изворите на Камчия, вместо да остават на Агликина поляна да спят. Обясних им, че изворите са на половината път до Котел и на другия ден ще им е по-лесно.
След това аз продължих напред сам.
Към обяд седнах на едни паднали дървета за обяд и почивка. Тогава покрай мен минаха трима колоездачи, с които се поздравихме. Докато почивах, Георги и Петя ме задминаха, но след 10 минути ги настигнах и така стигнахме до един разклон, от който на 100 метра встрани има вода. Аз и Петя слязохме за да напълним вода, която беше много хубава и студена. Намерих я благодарение на навигационните точки, които Ивайло Киров беше направил с чешми по маршрута.
След това вървейки почти заедно стигнахме до Агликина поляна в 15:20.
Там направихме почивка от половин час и към 16 часа поехме към изворите на Камчия.
След километър и половина пресякохме прохода Вратник, който свързва град Сливен със село Стара река на север. За съжаление на този проход няма нито заведение, нито място за нормална нощувка. Има една сграда, която не изглежда в лошо състояние, но защо по дяволите стои затворена постоянно, един господ знае.
Оттам до изворите на Камчия са около 4 километра, които първоначално вървяхме по асфалтовия път, но след километър се отклонихме по горската пътека вляво.
Някъде там отново изпреварих двамата ми спътници и към 17:20 пристигнах на изворите на Камчия. Очаквах това да е доста добре обособено място за отдих и пикник с беседки, маси и пейки, но уви. Има само един каменен заслон, в който за съжаление са се настанили семейство роми. Къде отново е паркова охрана или каквото е там дето отговаря за това, заслоните да се ползват от туристи, а не за постоянно жилище на някого? И да не ми се оправдават, до там се стига с джип, че и с лека кола.
Самите извори представляват няколко кални локви, от които обаче тръгва река Камчия.
Заговорих се с ромите и те казаха, че обикновено хората опъват палатките до заслона в гората. Е да ама нямаше мека тревичка отдолу. Изчаках да дойдат Петя и Георги за да решим къде ще опъваме палатките. Никак не им хареса мястото и решихме да продължим още по Пътеката и там да търсим място за бивак.
Преди това слязохме до чешмата на изворите и си наляхме вода до горе, че утре не се знае до Котел къде ще намерим. Забелязахме, че има аптечка на едно дърво, но то беше на 100 метра надолу в някакво дере. Чудихме се много защо толкова встрани от маршрута и чешмата е сложена. Както научих впоследствие от човека, който я е слагал, само там е имало слънчева светлина за зарядните панели.
Продължихме след поляната с изворите и на около половин километър след това видяхме удобно място и опънахме палатките. Докато вървяхме натам една сърна се беше засилила право към нас, но на 10-тина метра ни видя и сви в друга посока.
В 20:00 в тази гъста гора вече беше тъмно и аз се намъкнах в палатката. За разлика от предишното ми спане на палатка в подножието на връх Вежен, този път успях да поспя добре.
