Събудих се в 4:30, защото очаквах труден преход към Ришки проход и трябваше да тръгна рано. В 5:15 поех по пътя към град Върбица с кафе в ръка. След моста на кръстовището на курорт Върбица свих вдясно и поех по асфалтов път с леко изкачване. Беше тъмно и бях пуснал челника. Още на първата чешма спрях да си напълня вода.
След известно време пътя стана макадамов. Към 6 часа слънцето вече изгряваше и аз прибрах челника. След още няколко километра се отклоних през гората.
По пътя наблюдавах изгрева, а малко след това срещнах една костенурка, която за разлика от мен, не бързаше за никъде.
Мухите отново ме нападнаха, но този път с ужасяваща ярост. Наложи се да извадя другата тениска и да си я увия около главата за да не ме дразнят толкова.
До горско стопанство Елешница са 10 километра и в 8:30 пресякох река Елешница при едноименното горско. Малко преди да се прекоси реката, вдясно на едно дърво има аптечка.
Разгледах изоставеното горско и ми направи впечатление, че всички врати са здраво затворени с решетки или катинари, да не би някой комеминеец да влезе да спи на закрито. Много тъпо.
Оставих раницата на разклона за Пътеката и отидох в северна посока да търся чешма. След 400 метра я намерих след един мост вдясно. Течеше много бавно и затова напълних само малко вода. Върнах се обратно и поседях малко седнал до раницата.
Според редица пътеписи нататък следва така нареченият „Ужас на Риш“ - много обрасъл участък с много нападали дървета по Пътеката. Все пак бях проучил, че скоро участъкът е бил почистен, но все пак имах едно наум. Това трябваше да е последното сериозно препятствие до края на прехода.
След почивката продължих по чакълест път, като след половин километър отново прекосих рекичка.
След 5 километра в продължително полегато изкачване пристигнах на местност Голямата нива в 10:30. От тук започвал „Ужасът на Риш“, даже и на указателната табелата беше написано. Там видях, че има две пътеки и реших отново да ползвам жокер от Владо. Каза че минал по долната пътека и макар и обрасло се минавало без проблем. Послушах го и поех по долната пътека.
След малко изкачване стигнах до разклона и поех на дясно. Другата пътека продължава нагоре и върви по-високо, но накрая пак слиза и се събира с тази.
Този участък е около 2,5 километра и е обрасъл на места, но не е проблем да се минава. Все пак реших отново да обуя дългите панталони, за да не си дера краката в бурени. Така отново след поляната преди връх Етрополска Баба бях с дълги панталони.
След тези 2,5 километра имаше едно много стръмно изкачване напряко през буковата гора. След това отново вървях по равен участък около 400 метра и отново последва много стръмно изкачване. Там някъде седнах на земята заедно с раницата и като се отпуснах на няколко пъти се хващах, че заспивам. Толкова приятно беше, че те унася на сън. Тишина, сянка, спокойствие - как да не поспи човек. Да ама трябваше да се върви.
Най-после стигнах до едно много приятно и равно място в гората на 800 метра надморска височина. Това беше и най-високата точка от прехода за днес, която достигнах в 12:30.
Намираше се малко под връх Байряка (818м). Оттук до края за деня беше песен вървенето, въпреки че имаше пак слизания и качвания на моменти.
Там поседях известно време на един странен камък. Направи ми впечатление, че е все едно като циментиран. В него имаше много малки кръгли камъчета, все едно е бетон. Такива камъни имаше много, но само в този участък и малко по-надолу.
Чух се и с хазяина на ловния дом на прохода, който каза че са напълнили местата и няма да мога да нощувам там. Ясно. Ще се спи на открито. Цел за това ми беше навеса на чешмата с петте чучура.
След почивката продължих отново през тази хубава гора по още по-хубава пътека.
В едно дере видях един загубен спален чувал закачен на дърво. Явно някой го е загубил, а друг го е намерил и закачил на дървото до пътеката.
След това дере изкачвах известно време и горе, където стана равно в ляво през едни рехави дървета се откри гледка на североизток. Минах през едни тръни за да стигна до по-открито място и да снимам. В далечината се виждаха колите, които преминаваха Ришки проход.
Малко преди да изляза на асфалтовия път на Ришки проход вървях по открит участък по черен път. По самият път имаше големи количества физалис.
В 17:25 излязох на асфалта на прохода.
Оттам реших да продължа до навеса с чешмата по асфалтовият път. Голяма грешка. Не ми се вървеше през гората, а и очаквах Ришки проход да е слабо използваем. Да ама напротив. Силно бях изненадан от огромното движение по прохода. Ами то по Прохода на Републиката няма толкова движение.
След вървене от около два километра и половина стигнах отбивката, където прескочих мантинелата и слязох на навеса с чешмата с петте чучура. Не ми се вървеше повече, а беше някъде към 18:20 часа. Реших да спя тук на масата. Събух си обувките и чорапите и отидох да покисна краката в чешмата.
След тази процедура се върнах под навеса и вечерях със сандвичите с кайма, които ми направиха в Бабой предната вечер. То с част от тях и обядвах по-рано през деня.
Поседях още малко, но нещо не ми вдъхваше доверие този навес. Открито е, ще духа, ще е студено. Защо да не продължа до заслона на Хазим Горския. Владо беше спал там преди месец и каза, че е ремонтиран и с изключение на съселите е много приятно място за нощувка. Каза още, че чешмата пред заслона течала слабо и най-вероятно сега ще е спряла.
След процедурата в чешмата с петте чучура, почивката от половин час и вечерята, силите ми се възвърнаха и реших да продължа до заслона на Хазим, където да пренощувам. Така в 18:50 напълних вода до горе и тръгнах по чакълест път с леко изкачване. След 3,7 километра и 1 час вървене стигнах на заслона. Чешмата си течеше съвсем нормално.
През лятото на 2016 г. активисти на Туристическо дружество „Ойларипи“ са направили основен ремонт на заслона и сега там може да се нощува спокойно и на закрито.
Беше още светло и реших да си подготвя леглото за спане, постлах шалтето, отворих спалния чувал като одеяло, надух възглавницата и излязох навън да постоя на пейката.
Към 20:30 реших да влизам вътре макар и да не ми се спи. Ще стискам очи и толкова.
Сънливците (известни още като съсели), които са „стопани“ на заслона започнаха да тичат по тавана. Реших да предприема крути мерки и пуснах една пиратка близо до тавана. Това не ги стресира кой знае колко и след 5 минути те продължиха да се гонят. Нямам избор лягам. И колкото и да е странно, извиках им да престанат поне за една нощ, докато имат гости, и те наистина престанаха. На няколко пъти излизах през нощта до тоалетна, а те си кротуваха. Така и останаха тихи чак до сутринта докато не се събудих. Не знам как и защо се получи така, но е факт.
