Е4 ден 3, 13 август - от хижа Рилски езера до заслон Страшното езеро

Изгревът от езеро Бъбрека

Станах в 4:30. Докато си слагах раницата на гърба се откачи накрайника на кемълбега и започна да тече вода по пода в стаята. А сега де, лошо започва деня. За първи път ми се случва. Запуших я с пръст и с голяма мъка и нерви успях да го поставя на мястото му и да спра теча.

Предстоеше първото сериозно изпитание, а именно преминаването през Мальовишкият дял на Рила. Не че изминаването на 44км още от първия ден не беше изпитание, но тогава нямах друга алтернатива. Тук обаче сам избрах, вместо от връх Мальовица да сляза на едноименната хижа и да спя там, да продължа към връх Орловец и по билото да стигна чак до заслон Кобилино Бранище.

В 5:00 излязох от хижата и на челник започнах да се изкачвам към езеро Бъбрека. Това беше третото ми качване по тази пътека и то все при различни условия. Първият беше следобед лятото, второто пак следобед, но през зимата по твърд сняг, а сега по тъмно.

След като се качих на равното и с постепенното приближаване на коловата маркировка, започна да просветлява и изключих челника. Беше студено и духаше, а ходенето със сандали на бос крак не беше много комфортно, но като не съобразих прането, така е.

След като вече нямаше изкачване и вървях по равно ми стана доста хладно, та се наложи под якето да сложа полара. Там се разминах и с няколко стада от крави и коне, а уж само хората замърсявали езерата. Толкова ли няма къде другаде та тук трябва да са им пасищата.

В 6:15 бях до езеро Бъбрека. Потърсих малко по удобно място за любуване на предстоящия изгрев. Помръзнах доста докато чаках с тези боси крака и ето, че в 6:27 Слънцето се показа. Показа се точно зад масива Триглав в Стара планина. Уникална гледка, още повече и заради факта, че този масив се вижда с просто око и от града в който живея – Велико Търново. А аз отново, както на Черни Връх, се любувах на изгрева с кафе. Бях на едно от най-посещаваните места в планините на България, но бях съвсем сам. Само аз, изгрева и Рилските езера.

По време на изкачването към езеро Окото забелязах, че откъм хижа 7те езера приближават момче и момиче, с които малко по-нагоре се запознахме. Бяха от град Трявна, т.е. от моя край.

Езеро Бъбрека

В 7:00 бях на езеро Окото. Нямаше обаче време да му се любувам много и продължих към езеро Сълзата.

Малко преди Сълзата има панорамна площадка, където спрях за малко. В 7:30 бях на езеро Сълзата, но и там не спрях.

Продължих нагоре към Раздела където бях в 8:05. Дотук бях изминал 4,5км и изкачил 500 метра денивелация. Поех по червената маркировка в посока връх Дамга (2670м). В близост вече се виждаше и Пирин.

На върха прекъснах медитацията на две жени, които не бяха много щастливи и поздравиха през зъби.

На връх Дамга

Оттам, от високото, се откри прекрасна гледка към Урдини езера и особено към езеро Триъгълника, което приличаше на сърце. И квартала в който живея се нарича Триъгълника.

Последваха 3 километра с леко спускане и качване до Додов връх (2661м), на който пристигнах в 9:50.

От Додов връх последва стръмничко слизане по тясна и камениста пътека. Кракът отново взе да боли и аз реших да обуя обувките макар и с още малко мокри чорапи. Някъде там, долу на юг, се видя и Рилския манастир.

Слизането от Додов връх

Сега вече вървенето спореше повече и не след дълго започна полегатото изкачване към връх Мальовица (2729м). В 11:40 бях на самият връх. Снимах се и обядвах. Предстоеше най-трудният участък и факта, че имах избор да го избегна не ми даваше мира.

На връх Мальовица

По принцип Е4 минава през хижа Мальовица, но аз исках да мина през върховете Орловец, Ловница, Купените и от Попова Капа да продължа към заслон Кобилино Бранище. Тази „коварна“ идея я заимствах от пътеписа на Михаил Мухлов. Не си представях друг вариант. Четейки обаче мнения за пътеката от Мальовица към Орловец, много хора предупреждаваха за опасни участъци и най-вече за един скален праг. Този отвесен праг бил около 2,5 метра и трябва да се изкачи внимателно, защото падането можело да бъде фатално.

В 12:00 поех към най-голямото предизвикателство за прехода.

На разклона за Еленин връх (2654м) помислих отново какво да правя. Друго си е като видиш на живо как изглежда подхода към Орловец. Видях, че преди да достигне Еленино езеро, пътеката към хижа Мальовица заравнява и по една полянка надясно може да се стигне до пътеката към връх Орловец. Речено сторено.

Реших да направя така, защото минаването по пътеката покрай Еленин връх ми се стори, че ще ме забави допълнително и ненужно.

Слизането по пътеката за хижа Мальовица беше доста мъчително за мен, най-вече поради факта, че на няколко пъти се подхлъзвах по многото дребни камъчета и даже единия път ударих дупе в земята. Викам си – аз още на масовата пътека ще взема да се пребия, камо ли на тази към Орловец. Все пак слизането към хижата си е доста стръмно най-вече в началото.

Докато вървях към въпросната полянка в главата ми се въртяха всякакви съмнения – защо да минавам през Орловец, защо не си карам по утъпканите пътеки, защо рискувам прехода с това минаване по Мальовишкия дял и т.н. От друга страна идеята за това минаване ме беше обсебила и ако не го бях минал щеше да ме гложди месеци наред или година, докато не го мина най-после.

Отклоних се по поляната. Там имаше нещо като каменна маса с пейки. С леко изкачване стигнах до втората поляна, която води към Петлите. Там се запознах с Мальовишкото куче, което обикаляше из камънаците и което се присъедини към мен. Явно живееше в този район, защото много хора го бяха срещали месеци след това.

След края на поляната започваха Петлите – стръмни  скални образувания в посока връх Орловец. Пътеката започваше да слиза стръмно измежду скалните кули. Заставайки пред началото на този изумителен и същевременно труден участък се замислих отново дали си заслужава риска. Оттук изглеждаше много трудно и рисково и затова седнах на една скала да помисля какво да правя. Гледайки напред към Орловец се чудех откъде ли е възможно да се мине. Къде ли е този праг! Кучето се беше свило на сянката оставена от мен.

 

На няколко пъти си сменях решенията – тръгвам към Орловец, не тръгвам към хижа Мальовица. Мислех си, че ако имаше някой с мен щях да тръгна без проблем. Сам обаче беше рисковано. Едно подхлъзване и падане и няма кой да ти помогне. Няма обхват, а и никакви други туристи не се виждаха наоколо. А над върха стана тъмно сиво.

Викам си – ако отнякъде се появят други смелчаци като мен ще е добре дошло и ще се присламча към тях. Да обаче нямаше никой бях аз и кучето.

Така седях може би близо час и тъкмо бях се разубедил, когато зад мен чух гласове. Обърнах се и видях, че трима от Монтанската група идваха откъм връх Мальовица. Групата беше спала на хижа Скакавица.

Мирослав, Пламен и Милен бяха решили да минат през връх Орловец. Явно това е знак от съдбата. Ще се минава през Орловец. Хем се зарадвах, хем малко ми се сви сърцето. Питаха ме защо седя тук и аз обясних притесненията си.

Беше около 13:30 часа. Нарамих раницата и тръгнахме, а кучето след нас. Малко след това трябваше да слизаме през един стръмен скален участък, където се свличахме по корем, а кучето по гъз. Там имаше паметна плоча на загинал турист. Това куче вървя с групата чак до хижа Рибни езера, където го мярнах за последно.

На дясно се откриваха страховити гледки към южното било на Мальовишкия дял с множеството скални зъбери. Там кучето хукна надолу надушило стадо диви кози. Малко след това обаче ни настигна.

Петлите

Постепенно достигнахме до един двуметров скален праг. Всички минахме през него с лекота, а кучето го заобиколи от дясно през една пътечка. Личеше си, че оттам е по-лесно, но аз реших да мина през самият праг за да тренирам за онзи опасният, който на картата беше по-нагоре. Както се оказа после точно това е бил „опасният“, за който ме предупреждаваха. Е, не беше чак такова каквото го описваха, а и пътечката отдясно го правеше много по-лесно това минаване. Дори и да паднеш докато го катериш, ще паднеш от около метър на равно място, така че най-много да се навехнеш.

На юг се виждаше връх Двуглав (2605м) и връх Иглата.

Продължихме стръмно нагоре през камъни и треви, където ако залитнеш по невнимание може доста брутално да се потрошиш. Спряхме и няколко пъти за почивка.

Достигнахме до прословутия праг, който въобще не ми се стори толкова страшен. Докато го гледахме, забелязах, че кучето замина на дясно. Казах на другите, че явно оттам ще ни е по-лесно щом като кучето отива натам. Казаха, че ако кучето се появи над прага ще го последваме. Няколко секунди по-късно кучето се появи над скалния праг и ни гледаше с изражение казващо – хайде след мен, какво се чудите. Те животните винаги намират по-лесния път.

По билото на Орловец

Тръгнахме по следите на кучето и след няколко секунди бяхме над скалния праг. Последва стръмно качване по затревен участък и около 14:30 бяхме на връх Орловец (2686м).

Това за мен е най-трудният маршрут за български връх, за който не е необходимо катераческо оборудване. За мен имам предвид според върховете, които аз съм качвал.

На Орловец

Последваха снимки и поздравления, но за съжаление нямахме много време да се любуваме на върха. Времето се смрачи лошо като над нас, а и над връх Мальовица се бяха надвесили тъмно сиви облаци. След връх Орловец тримата ми спътници мислеха да се пробват на връх Злия Зъб и после да се връщат на хижа Мальовица, но за мен това не беше опция. Разделихме се на пътеката за Злия Зъб и аз тръгнах надолу към подсичащата го пътека. До нея се стига по стръмно спускане по един сипей. Въпреки че беше доста по-стръмно нито един път не се подхлъзнах за разлика от слизането от Мальовица. Оттук качването на Орловец е много по-лесно.

След като поех в посока връх Ловница се засякох с един планинар, който беше тръгнал към Орловец. По средата на пътеката, която представлява избирателно ходене по морени, се срещнах с този човек и той попита – това ли е пътеката за Орловец. Казах му да, въпреки че не прилича на пътека в прекия смисъл на думата. Минах и по един участък със сняг. Сняг посред лято – найс а!

Подминах отвесната стена на Злия Зъб с паметните плочи на мнозина загинали под този връх и поех изкачването към Ловница.

На Ловница

В 15:44 бях на връх Ловница (2695м). Чувствах се превъзходно. Мислех си, че оттук до Кобилино Бранище ще е лесно. Малко след като подминах върха видях какво ме чака. Стръмно слизане по участък приличащ на този около Петлите и след това качване и слизане от всеки един от трите върха от масива Купените (Голям Купен 2731м, Среден Купен 2721м и Малък Купен 2705), а след тях и изкачване на връх Попова Капа (2704м). Тук вече ми дойде в повече. Настроението ми спихна. Сякаш олово се наля в краката ми. Какво влияние само има психиката върху човек. Уж не бях уморен, а като видях, че маршрута става още по труден и физическата умора ме превзе. И това, защото си мислех, че след Орловец нататък е доста по-лесно. Трънки по-лесно. На подобни преходи, а и не само, психиката е най-важният фактор за успех. На второ място е физиката на човек.

Поспрях и помислих да се връщам ли към заслон БАК, който е под Орловец или да се напъна към Кобилино Бранище. Облачното време обаче ме притесняваше най-много. Как не случих на време както на Ком-Емине. Еми, не може винаги да е на късмет. Бях съвсем сам на близо 2700 метра, а времето сякаш се канеше да завали и загърми. Другата ми алтернатива беше да сляза на заслон Страшното езеро, което се намираше най-близо до мен точно под Купените.

Ако нямах алтернативата заслон Страшното езеро, щях да се мобилизирам и да стигна Кобилино Бранище, но наличието му наблизо ме пречупи.

Поех към Купените със свито сърце, явно нямаше да се спи на заслон Кобилино Бранище, а на заслон Страшното езеро. Е какво пък, всички казваха че е много по-чист от Кобилино. Жалко, че планът за днес няма да се осъществи напълно. Но всяко зло за добро.  Това обаче щях да установя на другият ден след като природата ми поднесе свирепа изненада.

След стръмното слизане от връх Ловница, на места по гъз, започна изкачване към Купените. Това изкачване не е много стръмно. Полутах се малко къде точно е слизащата пътека към Страшното езеро и след като цепих право нагоре по едни камънаци се качих на едно било в 16:30. Оттам вече видях езерото и пътеката. Пътеката е маркирана с оранжев спрей и пирамидки като на места много трябва да се внимава да и намериш продължението. По принцип има две пътеки към Страшното езеро. Едната е преди Голям Купен, а другата е след Малък Купен. Аз тръгнах по първата и по-близката до мен.

Слизането от Купените

Слизането към езерото е стръмно на места, но за сметка на това продължително. Много ми се увидя това слизане. Имах чувството, че няма стигане това езеро. Но пък гледката към Купените беше убийствена. Сега като ги гледах не ми изглеждаха толкова страшни и високи, както когато ми предстоеше да минавам евентуално през тях.

Спирах доста често за почивка, защото имах предостатъчно време. Спирах най-вече за почивка на краката. Психически обаче бях напрегнат. Защо не стигам езерото вече, защо не продължих към Купените, защо се чудих толкова преди Орловец и т.н. Ей такива мисли не ми даваха мира докато не стигнах заслон Страшното езеро.

След час слизане в 17:30 бях на заслон Страшното езеро. На заслона бяха отседнали един израилтянин със сина си и един възрастен фотограф. Избрах си легло на горния ред нарове, нагласих спалния чувал и облякох една от наличните възглавници с една от тениските ми.

Излязох навън да разгледам и да се любувам на „страшната“ гледка. Сега си дадох сметка, че физически не съм уморен, защото нито ме боляха краката нито ми се сядаше особено. Стоях през повечето време прав. Това показва, че горе когато взех решението да сляза на Страшното езеро, съм бил повече психически напрегнат и уморен отколкото физически.

Страшното езеро

Към 19:00 около заслона се появи стадо диви кози, които до след залеза ни забавляваха с тичането си около заслона. Това беше много вълнуващо. Имах чувството, че са като домашни животни в двора. Доближаваха се на не по малко от 20 метра и въобще не ги притесняваше, че си говорим с другите хора.

В 20:20 Слънцето залезе някъде над езеро Бъбрека. Там от където го посрещнах сутринта. Как пък точно съвпаднаха! Не са ли вълшебни подобни мигове! Точно такива моменти осмислят живота и го правят пълноценен.

Залез от Страшното езеро

След това се прибрах в заслона на топло. А вътре едно уютно,  печката запалена, лъха те една мека топлина, не както горе по върховете. Не ме обвинявайте мен, че посред лято гори печката. Детето на евреина беше настинало и той а подхранваше с шишарки.

Ставайки през нощта до тоалетна, към 3 часа, станах свидетел на една от най-невероятните гледки за прехода. Млечният път се виждаше както никога преди и минаваше над връх Голям Купен. Марс беше ослепителен и се виждаше точно между върховете Среден и Малък Купен и за капак на уникалната гледка един метеор (падаща звезда) разсече небето и се скри зад Среден Купен. Стоях като замаян известно време. И само факта, че правех прехода Е4 и трябваше утре да вървя доста, ме спря от това да вляза в заслона, да се облека и да изляза да гледам навън с часове.

 

Е4 пътепис начало

Ден 4, 14 август - от заслон Страшното езеро до хижа Рибни езера

 

Галерия

Езеро Бъбрека по изгрев Мостчето и пътеката нагоре Езеро Бъбрека по изгрев Слънцето над езерото Близнака Езеро Бъбрека Езеро Окото Езеро Окото Езерата Окото и Бъбрека Езеро Бъбрека Езерата Окото и Бъбрека Маркировка за Е4. Това в ляво не означава, че има Wi-Fi обхват Езеро Сълзата Езеро Сълзата 6 от седемте езера Се моа На Раздела в посока Мальовица На Раздела в посока хижа Иван Вазов На връх Дамга. Долу е езерото Триъгълника, а горе Додов връх Панорама към Мальовица от връх Дамга Урдини езера Додов връх Додов връх и Мальовица на заден план Слизането от Додов връх Рилският манастир Рилският манастир и в далечината Пирин От хижа Рилски езера до тук по сандали Западното билото на Мальовица На връх Мальовица Връх Орловец гледан от Мальовица Мальовишкото куче На това място стоях около час чудейки се дали да минавам през Орловец Минаването през Петлите Минаването през Петлите Минаването през Петлите Връх Иглата Билото на Орловец. Ако се загледате внимателно горе леко в дясно ще видите човек, който слиза по опасният праг. Тази скала в дясно е първият отвесен праг. Поглед назад към Петлите Поглед назад Кучето След вторият опасен праг. Поглед към Двуглав и Иглата На връх Орловец Злият зъб Подсичането на Злият зъб Да вървиш по сняг посред август Да вървиш по сняг посред август Източната стена на Злият зъб Източната стена на Злият зъб Злият зъб Злият зъб и Орловец Злият зъб, Орловец и Мальовица в далечината По билото на връх Ловница На връх Ловница На връх Ловница. Поглед в посока на Мальовица Слизане от Ловница. Поглед назад Слизането от Купените Слизането от Купените Страшното езеро и заслона Страшното езеро Заслон Страшното езеро Заслон Страшното езеро и Купените Страшното езеро и Купените Залезът от заслон Страшното езеро. Слънцето залязва там откъдето бях го посрещнал сутринта - от езеро Бъбрека


Обратно