Е4 ден 5, 15 август - от хижа Рибни езера до хижа Македония

Тръгване от хижа Рибни езера

Събудих се от алармата в 6 часа. За днес имах само 11 километра и 800 метра положителна и 900 метра отрицателна денивелация. Спах много спокойно и дълбоко. След вчерашният порой обаче хич не бях спокоен за днешния преход. На хижата нямаше обхват и нямах информация за времето. Много странно как на хижа на която има ток за калорифер няма интернет. Да кажа само, че на повечето хижи по Стара планина има интернет, нищо че нямат ток. Не е въпрос на глезотия, а на модерен начин да се информираш за метеорологичната обстановка.

Излязох навън от бунгалото и видях, че е облачно. Реших да се върна в леглото и да изчакам. Да ама като не ме свърташе!

В 6:30 излязох отново и видях, че има малко подобрение. Реших да тръгна и ако се влоши да се върна. Не ми се чакаше до по-късно, защото обикновено дъждове по това време на годината започват следобед.

В 6:44 тръгнах нагоре в посока хижа Македония. Обувките бяха все още подгизнали от вчерашния потоп и затова реших да тръгна по сандали на бос крак. Едните чорапи бяха все още сухи, но навън беше още мокро и нямаше смисъл да ги мокря и тях. Нали вече бях тренирал на бос крак от хижа Рилските езера до след Додов връх, така че нямаше да ми е за сефте. Пътеката се виеше на серпентини до седловината към връх Кьоравица (2612м) където бях след около час. Краката се бяха намокрили порядъчно от локвите и клековете. От хижата до тук са 2 километра и макар и стръмно поне не духаше. Постоянно се оглеждах за времето.

Мальовишкият дял на Рила беше обгърнат в гъсти сиви облаци и се радвах, че завчера времето беше благосклонно, когато вървях там.

Назад много красиво се виждаше Рибното езеро с двата си малки острова, а от дясно Синьото езеро.

Оттук продължих на юг по посока на Павлев връх, а връх Кьоравица остава на север на 400 метра. След около половин километър минах покрай паметната плоча на починалият тук през 1993г. д-р Х. Парапитев.

Последва ходене по камениста пътека подсичаща от запад стръмните зъбери в посока Павлев връх известни като Зъбците.

Зъбците

Към 8:50 вече вървях по въжето на Павлев връх (2667м). До тук от хижата са 3,7км, а денивелацията е около 430 метра. Не беше зле за 2 часа при положение, че вървях със сандали на бос крак с мокри крака, които често се хлъзгаха в самите сандали. По принцип не вървя бързо, но днес бях дал повече газ, защото исках да избегна евентуален дъжд, още повече евентуални гръмотевици. В източна посока времето не беше никак розово, а точно оттам нахлуваха облаците.

Павлев връх се нарича неофициално и „Рилското конче“ поради факта, че е тясно каменисто било с доста стръмни страни. Слабо прилича на пиринското Конче, но все пак малко наподобява по свой си рилски начин.

Около 50тина метра по протежение на билото му има и колчета с метално въже, които при нормално време повече пречат. Виж при сняг или мокри камъни ще са от голяма полза.

На няколко пъти ту се провирах под въжето, ту го прескачах. Тук вече се усещаха доста силните пориви на вятъра.

Много ме беше яд, че трябваше да се надпреварвам с времето и нямах възможността да се любувам подобаващо на страхотните върхове през, които минавах днес. А те бяха много и на често.

След Рилското конче последва слизане с последващо изкачване на връх Черна Поляна (Карааланица 2716м), където бях в 9:15. Духаше вятър и все още беше слънчево. Поседнах малко и хапнах една вафла понеже все още не бях хапвал нищо.

връх Черната поляна

Десетина минути по-късно поех отново надолу. Трябваше да сляза едни 200 метра денивелация и после да изкача 100 до връх Аладжа Слап (2683м). Е, до самият връх не ходих, т.к. пътеката Е4 минава на стотина метра встрани и понеже бързах не ходих до самия връх. Малко преди да достигна билото на връх Аладжа Слап се обърнах и видях, че връх Черна Поляна е вече закрит от облаци. Ах неговата… Предстоеше поредното дълго слизане, а облаците вече обгръщаха върховете. Напред пътеката беше обгърната от облаци, които благодарение на силният вятър с бясна скорост прехвърляха билото.

Тук някъде беше средата на днешния преход и нямаше връщане назад. Казах си дори и да завали и загърми, нямам друг избор освен напред. Вървенето сам във високата планина и то в лошо време си беше доста напрегнато, но пък от друга страна имах възможност да подложа на изпитание волята си. В такива ситуации си задавах въпроси дали си струва, ако се върна, няма ли това на ме гризе дълго време и т.н. Лошото време крие своят чар по свой си начин, защото ако мина от тук в хубаво време ще се радвам на гледки. Но минавайки в мъгла, вятър и предбуреносно време, изживях по много различен начин този участък.

В мъглата

Трябваше отново да слизам, този път около 300 метра денивелация. Не беше много удобно да се върви с мокри и боси крака обути в сандали, но такава беше ситуацията. На това слизане се разминах с няколко млади чужди туристи, които вървяха в обрата посока. Предстояха близо 300 метра положителна денивелация до подсичането на Ангелов връх (2641м).

Около 11 часа вече бях качил последното изкачване за днес и крачех смело и щастливо по равната пътека северозападно от върха на Ангел. Самият връх е на 80 метра югоизточно от пътеката, но предвид  мъглата, нямах работа и на него. До тук са точно 8 километра от хижа Рибни езера.

  

На около километър след Ангелов връх пътеката се отклонява надолу към хижа Македония и направо към Голям Мечи връх (2617м). Предстоеше едно дълго и много стръмно слизане към хижата.

В 12:10 след като излязох от мъглата най-после видях хижа Македония огряна в слънчева светлина. Когато се обърнах назад, тъмните облаци бяха обгърнали билото, от което слизах. Камък ми падна от сърцето. Явно днес няма да ме вали. Притеснявах се за Монтанската група, която беше доста след мен и може би сега там валеше.

В 12:30 пристигнах на хижата и седнах на супа с бира. За днес бях до тук. Можех да продължа към Предела, но предвид, че времето беше доста облачно и предвещаваше дъжд, въобще не си и помислях за продължение.

След няколко часа пристигнаха и първите хора от Монтанската група, които бяха 22 души. Скоро пристигна още една голяма група, но някъде от долу.

Викам си я да си запазвам легло докато е време. Няма места вика хижарят. Да бе да! Оттук не мърдам. Предела е далеч, а навън времето е аха да завали. След като дойде организаторката на Монтанската група – Ани, успя да ми уреди едно място за спане. На хижата имаше един човек от Шумен, който също правеше Е4 сам, но след като разбра, че няма места заради двете големи групи, тръгна в посока на Предела. Можеше да спи в столовата, но защо тръгна този човек не разбрах. После разбрах, че е слизал до село Добърско. Тук се запознах и с Борислав, също правещ Е4 сам, но той имаше палатка и щеше да спи под навеса пред хижата. С Борислав щяхме да се засичаме още няколко пъти. Каква огромна раница носеше този човек, направо ме плашеше.

Както се оказа вечерта имаше още две места за спане, но явно хижарят си беше забравил калкулатора.

Цял следобед се мотах около хижата. Пекохме се на едно одеяло заедно с част от Монтанската група. Облаците вече се бяха отдръпнали и беше напекло слънце.

След задушевната обстановка в столовата за вечеря, отидох да спя на едно легло където бяхме трима. В действителност това беше един голям матрак на втория етаж на леглото, върху който спокойно се събирахме трима.

Спането обаче малко се отложи заради един индивид от другата група, който захърка зверски. След няколкото опита на други хора да го накарат да спре, се наложи да се намеся и аз. Станах отидох до леглото му, хванах го и го раздрусах докато не се събуди. На матрак за трима се беше пльоснал сам по диагонал. Ето ги къде са двете свободни места. След моята намеса, човека намали значително децибелите или въобще спря да хърка, не помня вече. После съм заспал, а и не само аз.

 

Е4 пътепис начало

Ден 6, 16 август - от хижа Македония до хижа Предел

 

Галерия

Нагоре към билото Синьото езеро Малко преди Зъбците. Поглед към Рибното езеро Преди Павлев връх, поглед назад към Зъбците По Рилското конче (Павлев връх) На връх Черна поляна (Карааланица) По склона за Ангелов връх. Поглед назад Около Ангелов връх Около Ангелов връх Около Ангелов връх След Ангелов връх, преди слизането към хижа Македония Стръмното слизане към хижа Македония Хижа Македония Поглед обратно към билото, от което слизам Хижа Македония Хижа Македония Релакс пред хижата


Обратно