Е8 ден 5ти от язовир Голям Беглик до хижа Тешел

По пътя за язовир Широка поляна

За днес предстояха 37,2км., което никак не беше малко на фона на разнообразният и див терен. Затова и станах в 5:20 и след половин час тръгнах на челник.

И на излизане от оградата на хотела гледам едни светещи очи след мен. Едно сладко куче тръгнало след мен. Айде пак се почва. Опитах се да го изгоня, но то не вдяваше. Викам си до язовирната стена ще го оставя да върви с мен, но тогава ще взема крути мерки, защото оттам нататък ще вървя по натоварен път, където не е за кучета.

Километър и половина по напред достигнах до язовирната стена, където други две кучета се спуснаха към „моето“, но то се оказа доста дипломатично и след подушване се разбраха с добро. Спрях за да махна челника и пак тръгнах. Кучето обаче тръгна пак след мен и този път бях безкомпромисен. Развиках се, размахах щеки и то се отдръпна. За негово добро беше.

Ту се включих на асфалтовият път между Доспат и Батак, по който щях да вървя около 5км.

Минах по язовирната стена, откъдето минава и самият път и поех с леко изкачване напред.

Над язовира се беше образува лека сутрешна мараня, която светеше в розово. Усмивката грейна на лицето ми и за да направя кефа още по-голям извадих манерката с кафето и закрачих смело пиейки събуждащата напитка.

По едно време както си вървя и изтраках с щеките по-силно по асфалта. И тогава чух мощен звук, който никой самотен планинар не иска да чува. Мощен далечен рев на мечка огласи гората. Спрях като попарен на място. Точно тук до пътя ли бре мецо? Ревът дойде от далеч, но за мое съжаление откъм посоката, към която вървях. Нищо чудно да е била на водопой на язовира и аз да съм я стреснал. Спрях на място и се заслушвах. Извиках няколко пъти и свирнах със свирката. Повече не чух реване на мечка, но тръгнах доста посърнал. Уж тези 5 километра по асфалта би трябвало да са най-спокойни откъм диви животни, а то какво излезе. Предстоеше ми да се отклоня през пряка пътека към язовир Широка поляна и то пътека през гъста и дива гора. Много притеснения ми минаваха през главата, но реших да не им се поддавам и да продължавам.

Скоро подминах и мястото откъдето дойде мечешкият рев. За късмет там се разминах с няколко автомобила и един тир, които би трябвало допълнително да са изгонили животното далеч навътре в гората.

В 7:15 достигнах отклонението на пътеката за язовир Широка поляна, която започва веднага след края на Голям Беглик и поех по-нея със свито сърце.

Първоначално тръгнах по един каменист път през много гъста гора, където стана толкова тъмно, че сякаш беше още нощ.

След един километър излязох на призрачна мъглива поляна с няколко коня. Беше колкото красиво толкова и плашещо. Картата, а и табелите ми показваха да тръгвам на дясно през едно дере, но аз не виждах пътека. Дадох смело в дадената посока и след малко стъпване на пръсти успях да мина през дерето без много да се намокря. Озовах се на друга поляна, по която вече си личеше пътека.

Мъгливата поляна

Самата пътека беше много приятна за вървене, докато след 200 метра не достигнах паднало през нея дърво. Реших да се кача на него и да скоча оттатък, понеже не беше много високо, но и не беше възможно да го обкрача. Стъпих отгоре му и тъкмо да се прехвърля от другата страна и загубих баланс. Дървото беше доста влажно, а и раницата ме повлече назад и се стоварих по гръб обратно. Полетяха едни дърти псувни, на които и най-закоравелия овчар би завидял. Изправих се и използвайки слогана „Продължаваме напред“, преминах без инциденти.

По навик често с ръце опипвах страничните джобове на раницата дали шишетата с вода са на мястото си. Установих, че дясното липсва та се наложи да се върна 20 метра до онова проклето паднало дърво. Видях, че бутилката е паднала естествено от другата страна. Наложи се отново да го прескачам, но вече с достатъчният ми опит инциденти нямаше.

След още стотина метра се наложи да прескачам още едно паднало дърво, но то беше по-ниско и нямах проблеми.

Не след дълго навлязох в участък около Тошково дере, което вървеше до пътеката. Тук думата пътека беше доста пресилена, тъй като такава почти липсваше и се наложи да вървя през треволяци и паднали дървета. Краката ми вече се бяха намокрили здраво, а гледайки напред не виждах обстановката да се подобрява.

Хубавото на това място беше, че е пълно с диви ягоди и боровинки, а лошото освен че е обрасло, влажно и с препятствия беше, че някое голямо диво животно също знаеше за ягодите и боровинките. Отвсякъде това си беше любимо мечешко място. Въобще не ми беше до ядене на горски плодове. Спрях за малко да разгледам картата, защото ако така продължи тази пътека, хептен щях да я окъсам.

Видях, че имам още 3 километра докато стигна до черния път излизащ на язовир Широка поляна. Замислих се дали да не се върна на асфалтовият път и по него да отида на язовир Широка поляна, макар и това да удължаваше доста днешният ден. Забелязах на картата обаче, че след около километър напред линията рисуваща пътеката става по-широка. Стоях, почесвах се какво да правя, но в крайна сметка реших да продължа напред надявайки се това уширение да стане реалност. С всяка крачка все повече си мислех да се връщам, защото положението ставаше по-зле.

Инатът ми обаче надделя и след няколко стотин метра изминати в дере с прескачане на дървета, мокрене на крака и дране в храсти, пътеката стана с една идея по-поносима.

И, о чудо! Най-сетне излязох на едно широко място с нарязани дърва и булдозер. Сефте да се „зарадвам“ на такава гледка. От мъгливата поляна до тук бях изминал 1,5км. за половин час, което никак не беше зле. А на мен ми се стори като часове.

Оттук пътеката стана широк черен път, който макар и леко кален беше песен спрямо онова дере.

И така вървейки си и подвиквайки от време навреме, заради мечките, дочух някой да ми отговаря и то откъм гората навътре. След 50тина метра видях двама роми, които бяха седнали под едно дърво на 10 метра встрани от пътя. Бяха тръгнали за боровинки. Поздравихме се като ми предложиха да изпуша с тях една цигара. Замислих се дали да не ги измуфтя една цигара, но ми предстоеше още много път и отказах.

В 8:20 часа, след близо 10 километра вървене от началото, излязох на широкият макадамов път свързващ язовир Тошков чарк с язовир Широка поляна. Този Тошков чарк е кръстен на Тошково дере, същото онова покрай, което вървях преди малко.

Вървях около 2,5 километра по този път, докато най-накрая видях язовир Широка поляна отблизо.

Язовир Широка поляна

Беше 9 часа и реших да се отклоня малко до вилно селище Романтика за да пия кафе и кола. Вървях покрай язовира и покрай многото бивакуващи там и си мислех дали наистина ми се пие толкова много кафе, че да се отклоня цял километър и обратно в другата посока.

Все пак се отклоних и отидох до това вилно селище, което надмина очакванията ми. Огромен комплекс с много луксозни бунгала, където трябваше да спя според един от плановете ми. Предлагаха и обяд, но трябваше като външен човек да ходя да плащам на рецепция и тогава да ходя да ям от шведска маса. Домързя ме и си рекох, че малко по-нататък ще си ям храната, която си носех.

Изпих кафето и колата по-набързо и тръгнах да се връщам по същия път, по който дойдох.

Километър и половина след това пристигнах на беседката пред портала на язовир Дженевра. Там реших да обядвам и докато го правех забелязах, че до портала си има кафе машина. Ей, че съм гламав. Защо бих 2 излишни километра до вилното селище?

В 11:15 вече бях тръгнал и преминал през бариерата навлизайки в резерват Дженевра. Пътят беше широк макадамов, което започна леко да подбива ходилата ми.

Навлизайки все по-навътре по пътя, обстановката взе да става все по-дива. Наоколо беше типичният мечешки ареал – гъсти гори с много зеленина отдолу. На моменти ме хващаше шубето, но това ни най-малко ме спираше да продължа. Подвиквах и подсвирквах от време навреме и поддържах бързо темпо. Беше много красиво наоколо.

През резерват Дженевра

5 километра след портала на язовир Дженевра достигнах до една пресъхнала чешма, където реших да поседна малко. Вода имах достатъчно, а и по-рано минах покрай една работеща. Тези 5 километра ги бях взел за час, което за моят начин на ходене си е направо спринт.

След като тръгнах отново, на 10тина минути от там видях една изоставена лека кола. Явно камъните по пътя са и дошли в повече и е хвърлила топа. Не след дълго ме застигна и задмина една лека кола Лада. Явно не е, чак толкова диво тук, колкото ми се струва. Въпреки това вървенето нещо не ми доставяше желаното удоволствие. Имах чувството, че някой ме гледа от гората. И явно не е било случайно, защото един познат, който правеше Е8 с още един човек седмица след мен точно тук някъде са видели мечка. Пресякла е през пътя на 50 метра пред тях.

В 13:15 часа, 9км. след беседката на язовир Дженевра достигнах до една поляна с беседка. Тук пътеката се отклоняваше нагоре за Партизанска поляна. Седнах за да направя дълга почивка, че това ходене по този каменист път ме поизмъчи. Чешмата до беседката само сълзеше, но близкият поток си течеше нормално и можеше да се ползва за вода.

Докато си почивах си разтворих едно 3в1 и се чудих дали да тръгвам към Партизанска поляна или да продължа по пътя до хижа Орфей. През Партизанска поляна хижа Орфей беше на 4,4км. с 200 метра денивелация, докато по пътя беше 7км без денивелация. Реших, че не ми се върви по пътя повече и тръгнах по пътеката към Партизанска поляна.

Постепенно взе да става наклонено нагоре и това в съчетание с голямата жега започна да ме кара да си мисля, че съм направил грешен избор. Само си го мислех де, нямах никакво намерение да се връщам. Просто спирах по-често, където намирах сянка.

След километър и половина изминати за 30 минути се озовах в началото на Партизанска поляна. На отсрещната страна имаше чешма около която пасяха няколко коня. Вода не ми беше необходима и затова не ходих до самата чешма да я видя тече ли. Пресякох поляната напряко и навлязох в гората след нея.

Партизанска поляна

След малко започна едно леко слизане през едно много красиво място с тучна зелена трева между дърветата.

Километър след Партизанска поляна излязох на друга поляна с много чаровна беседка и чешма, която беше точно на границата с гората. Как ми се искаше да остана за много дълго тук, но ме чакаше още не малко път. Оплакнах си лицето на чешмата и продължих. Оттук пътеката се превърна в горски път.

Малко по напред спрях за нещо, не помня за какво, и докато си стоя така чух как изпращяха клони зад мен. Обърнах се, но не видях нищо. Няма какво да надничам току виж съм видял нещо страшно. Тръгнах отново, но с малко по-бърза крачка.

Два километра след Партизанска поляна излязох на поляна, където беше отклонението за хижа Орфей, която беше на 600 метра от там. Последва едно стръмничко слизане от около 100 метра денивелация. 2,7км. след Партизанска поляна в 14:50 часа пристигнах на хижа Орфей. Надявах се да има някой и да пийна нещо газирано, но уви, нямаше никой. Поседях малко на беседката отпред и тръгнах.

Реших да поспра за по-дълго на Природния център Извора, който е на 900 метра от хижата в моята посока. За съжаление и той беше затворен. Все пак седнах за 20 минути на пейките отпреде му.

В 15:35 тръгнах отново за последните 7 километра за днес. Пътеката минава през резерват Кастракли. Самата пътека е нещо като асфалтирана велоалея, която с годините е пообрасла и на места има нападали скали. Върви се много приятно и леко през нея като на места си е малко страшничко като видиш падналите върху нея камъни и надвисналите отгоре чакащи да паднат.

През резерват Кастракли

Пътеката се вие над река Деринкоук и  наближавайки края на резервата височината от реката става много висока особено след последният мост над реката.

На километър от асфалтовият път от Девин за Доспат, пътеката върви на стотина метра над реката, където се откриват възхитителни гледки към отсрещните скали и почти отвесната пропаст към реката.

В 17:45 излязох на асфалтовият път за Девин и поех към хижа Тешел, която беше само на 600 метра. Там ме чакаха вече приятелите ми, с които завърших миналата година маршрута Е4. На същият ден преди две години завърших и прехода Е3 (Ком-Емине). Сега бях на средата и на Е8. Зачудих се дали многото Е-та не са вредни. Тези специално не са.

Жоро, Милена и Марти ме чакаха на хижа Тешел с готова храна, ракия и бира. С тези хора вървях последните два дена от Е4 миналата година и сега бяха решили да повървят за малко с мен и по Е8. Предстоеше един лежерен ден с преход до село Мугла. Днешният се оказа близо 40 километров и доста вълнуващ. Време беше за наздравици и приятни спомени от Е4.

 

Начало на пътеписа за Е8 

Е8 ден 6ти от хижа Тешел до село Мугла

 

Галерия ден 5ти

Хотел Синия залив Язовир Голям Беглик По пътя за язовир Широка поляна Отклонението за язовир Широка поляна Мъгливата поляна През обраслата част около Тошково дере След обраслата част Сечищете след което пътеката стана черен път И самият черен горски път Красиви проблясъци Това са пораженията след минаването през Тошково дере Малко преди язовир Широка поляна Язовир Широка поляна Язовир Широка поляна Язовир Дженевра В резерват Дженевра Чешма Едно от малкото открити места по пътя Пресъхналата чешма на 5 километра след бариерата Някой е стигнал само до тук Пътят през резерват Дженевра Дерето около пътя - Катранджи дере Сградите преди отбивката за Партизанска поляна Почивка на беседката на отбивката към Партизанска поляна Пак същата беседка Пътеката към Партизанска поляна Партизанска поляна Партизанска поляна Партизанска поляна Много красиво място след Партизанска поляна Беседката след Партизанска поляна Беседката след Партизанска поляна По пътеката през резерват Кастракли Резерват Кастракли Резерват Кастракли Не си личи много на снимката, но тези скали са се надвесили на пътеката на поне 50-60 метра Резерват Кастракли Отново надвесили се камъни точно над пътеката И малко по-напред вече паднали скали по пътеката Резерват Кастракли Резерват Кастракли Малко време за почивка Поредното свлачище Резерват Кастракли Интересна скална колона Над река Деринкоук Отсрещният склон Излизането на пътя за хижа Тешел


Обратно