Пътепис от маршрута Е8 в България

Тръгване от Ястребец

Най-после и аз да се похваля с голямото Е. Голямото Е включва преминаването на трите планински Е-маршрута в България – Е3 (Ком Емине), маршрута Е4 и Е8. Тъй като вече бях преминал първите две в две последователни години, наред беше и третото – Е8.

Нямаше как да пропусна възможността да премина всичките Е-маршрути в три последователни години, затова тази година на ред беше Е8. Така успях да стана част от елитния клуб на хората преминали и трите Е-маршрута. При това успях да ги измина в три последователни години и то самостоятелно. Това прави постижението още по-уникално, защото никак не са много хората преминали и трите маршрута, още по-малко са тези преминали ги в три последователни години и още по-малко сме хората направили го самостоятелно. Мога да се похваля и със създаването за първи път у нас на пътеписи и на трите Е-маршрута в България с подробни описания, снимки и видеа.

Е8 в България е маршрут, който минава през част от Рила и през целите Родопи с обща дължина от около 450км.

Видео от преминаването ми по маршрута Е8

Оставаше само да реша откъде точно да мина като етапи и къде да организирам нощувките и кога да тръгна.

Много приказки бях чувал за това, че Е8 не е за самостоятелно преминаване понеже имало много мечки в Родопите. Дори подобни изказвания слушах и от хора изминали Ком Емине и Е4 самостоятелно. Аз обаче реших да се пробвам самостоятелно и да се отбележа като изминал и трите Е-маршрута по този начин - сам.

Дълго се чудих как точно да тръгна и откъде. Дали да тръгна от Боровец, откъдето започва официално маршрута в България или да се кача да спя около връх Мусала и пътуването ми да започне с изгрева от върха. Много ми се искаше Е8 да започне както и Е4 миналата година – с изгрева от първият висок връх. Е4 го започнах с уникалният изгрев от Черни връх и затова исках Е8 да започне с изгрева от най-високият връх в България. Така както и Е4, Е8 започва от долу в ниското за разлика от Е3 (Ком Емине), което започва от връх Ком. Затова реших и следващите да си ги започвам от върхове.

Трябваше да уточня и локациите за нощуване и респективно отсечките за всеки един ден и така да направя плана за маршрута.

Друга дилема беше дали да ползвам лифта от Боровец до Ястребец или да се кача пеша.

Следях прогнозите за времето и дълго се чудех как точно да стигна до Боровец от Велико Търново. Пътуването с автобус беше с много прехвърляния и затова подпитвах приятели дали няма да ходят натам.

И ето, че една сутрин ми звънна Емо да ме пита как било на Рилските езера, дали ставало да се качат с жената и детето. Ох пиленце – ела ми. Викам – ще ти кажа, но ако ме вземете с вас и ме оставите на Боровец. И Емо се съгласи. Това е същият този Емо, който ме закара до хижа Ком преди две години, когато започвах Ком-Емине. Еми, върви му да ме вози за началото на преходите ми.

И така датата беше уточнена на 9 август, петък. Щяхме да тръгваме към 11 часа, което означаваше, че качването ми пеша от Боровец няма да бъде удачно. Не, че не беше възможно, но се очертаваше да пристигнем на Боровец около 15 часа и не, че нямаше да се кача навреме, но реших да ползвам лифта за да не пристигам горе по тъмно. Щях да спя на заслон Леденото езеро и на другата сутрин да тръгна рано за да съм по изгрев на връх Мусала. Това го броях за нулев ден.

Плана за първия ден беше от Леденото езеро да стигна до Белмекен – 22,6км. и там да нощувам в една малка спорта база.

Гласих плана, така че да нямам големи изсилвания като разстояние и за да е по-приятно ходенето, т.е. без много бързане.

За втория ден планувах кратък преход от Белмекен до село Юндола – 17,3км.

Най-проблемно беше да реша как да измина разстоянието от село Юндола до местността Каратепе, където може да се нощува в къща за гости, с дължина 51км. Единственият друг вариант за спане беше да разбия този участък с нощувка в училището на село Медени поляни. Аз обаче не исках да нося спален чувал или палатка, защото ми се нощуваше на удобни и уютни за целта места. Има вариант на маршрута през Велинград, но почти всички хора минаваха през село Медени поляни.

Затова се свързах с един общ познат с мои приятели, който живее в Якоруда - Кирил. Реших да вървя от Белмекен до гарата на село Аврамово (най-високо разположената гара в България) 22км., което е след Юндола и оттам Кирил да ме вземе с кола за да спя в Якоруда и на другата сутрин да ме върне за да продължа ходенето си.

Така за следващият ден вместо 51км. от Юндола до Каратепе, щях да върва само 40км. от село Аврамово до Каратепе.

След Каратепе плана беше да нощувам на комплекс Чатъма на язовир Голям Беглик и следваща нощувка на хижа Орфей. Да обаче се оказа, че хижа Орфей няма да работи (много странно) и затова промених спането на язовир Голям Беглик да е малко по-напред в ловен дом Синия залив. Щом нямаше да спя на хижа Орфей, следваше да спя на хижа Тешел и да си удължа деня с още 8,2км. Разстоянието от Чатъма до ловен дом Синия залив е 7км и така компенсирах разликата.

От Каратепе до ловен дом Синия залив е само 20,2км. От там до хижа Тешел са 37,2км, което си е доста по-нормално разстояние, отколкото 45,4км. от Чатъма до Тешел.

На хижа Тешел щях да се срещна с Жоро, Милена и Марти, с които завърших миналата година Е-4. Бяха решили да повървят с мен до Чаирски езера.

От хижа Тешел планувах деня през Чаирски езера да стигна село Мугла – 21км., където щях да спя в къща за гости.

По карта Е8 минава през хижа Триград, но понеже от хижа Тешел се върви по асфалтовият път до Триград и няколко километра преди това се минава покрай макадамовият път за Чаирски езера, реших направо да хвана по него за по-пряко.

От село Мугла плана беше да стигна Пампорово и да спя на хотел – 28км.

След Пампорово следваше нощувка на хижа Свобода – 27,3км.

От хижа Свобода следваше най-страшния маршрут за мен до хижа Сини връх – 33км. За този участък четох, че е най-дивият и вероятността да срещнеш мечка никак не е малка. Масло в огъня наля пътеписа на „Ъпсурт“ от планинарския форум, където хижаря на хижа Сини връх и казал, че от Акватепе (връх и ловна хижа по пътеката) до хижата му била най-голямата концентрация на мечки. Имал е право, защото точно в този участък имах близка среща с мечка, но за това по-нататък.

Стигайки хижа Сини връх си бях казал, че ще смятам Е8 за успешно изминат, въпреки че той продължава да село Мезек. След Сини връх се слиза от голямата планина и се върви между села основно по асфалт. Оттам нататък само след село Йончево до хижа Аида има маркировка, но само на картата. На място не само няма маркировка, а и пътека няма на места.

От хижа Сини връх плана беше да стигна до хижа Аида – 34км. После от хижа Аида до село Книжовник – 33,4км. От село Книжовник до хижа Тънково – 22км, и оттам до село Мезек – 40км.

Този път плана беше изпълнен като цяло с изключение на последните дни.

Изхождайки от опита ми от Е3 и Е4 сега багажа беше много редуциран и раницата тежеше малко под 10кг. Не носех спален чувал, нито постелка, нито гети, нито палатка. Само няколко дрехи, сандали, две вафли, един пакет ядки, 3 енергийни гела, манерка за алкохол (която използвах за кафе), челник, телефон, няколко лекарства, пиратки и лютив спрей против кучета. Това беше другото, за което ме плашеха за Родопите – овчарските кучета. Оказа се много вярно и точно това е голямото предизвикателство на Е8.

Най-много сега съжалявам, че не си купих по-хубав телефон с хубава камера, която да прави добро видео. Както ще видите от снимките и най-вече от видеата има много да се желае, защото красотата на целият преход беше ощетена от този телефон. А имах парите за нов и то много хубав дори.

Ден 0 - от Велико Търново до заслон Ледено езеро

Денят беше 9ти август, петък, и според уговорката с Емо и семейството му тръгнахме към Боровец в 11 часа. Аз си го водя нулев ден, защото исках Е8 да започне с изгрева от най-високият връх на Балканите, т.е. на следващият ден.

След няколко спирания по пътя в 15,15 часа пристигнахме в Боровец. Имаше някакъв рокерски събор и затова ме оставиха на около половин километър преди лифта.

Не след дълго бях в кабинката на лифта и поех айляшки нагоре. Малко след като тръгна кабинката усетих неприятна миризма. Оказа се, че лютивият спрей е изпуснал малко докато съм слагал раницата в кабинката. Намираше се в кръстните джобове на раницата и явно като съм я слагал е изпуснал малко. Ами сега! Кабината, в която ще се возя около 20 минути е затворена. Хванах вратата и с малко напън успях леко да я отворя за да си подам големия нос навън. Лошо започва прехода.

Возенето обаче продължи без повече инциденти и в 15:50 бях на горна станция на Ястребец. Започваше голямото ходене. Не, че за днес предстоеше голямо ходене ама си започва едно дълго ходене пеша в следващите дни.

До преди тази зима никога не бях ходил на Мусала. В началото на февруари реших най-после да изкача Мусала и то сефтето ми да е зимно. Сега поемах натам през лятото и пак щеше да ми е сравнително непознато, защото зимната пътека става обща с лятната чак след Алеково езеро.

Пътеката от хижа Ястребец до хижа Мусала е равна и след един час вече бях там. Не спирах на хижата и директно захванах серпентините нагоре.

В 17:15 бях вече на Алеково езеро и след още половин час на заслон Леденото езеро. Отдадох се на разточителен мързел и любуване на гледки, докато не падна мъгла и не застудя доста. Ако бях тръгнал пеша от Боровец мъглата щеше да ме хване по пътя нагоре. Искаше ми се час по-скоро да идва утрото на следващия ден и да тръгвам.

Към 21 часа си легнах, но определено не можах да спя или поне така ми се струваше. Нямах търпение да стане 5 сутринта и да поемам по Е8.

 

Ден 1 от връх Мусала до язовир Белмекен

Ден 2 от Белмекен до Аврамово 

Ден 3 от Аврамово до Каратепе

Ден 4 от Каратепе до язовир Голям Беглик

Ден 5 от язовир Голям Беглик до хижа Тешел

Ден 6 от хижа Тешел до село Мугла

Ден 7 от село Мугла до Пампорово

Ден 8 от Пампорово до хижа Свобода

Ден 9 от хижа Свобода до хижа Сини връх

Ден 10 от хижа Сини връх до хижа Аида

Ден 11 от хижа Аида до хижа Тънково

Ден 12 Финален от хижа Тънково до село Мезек

 

Галерия от деня 

По лятната пътека за хижа Мусала Хижа Мусала Хижата и Мусаленските езера Алеково езеро Заслон Леденото езеро С биричка на фона на връх Мусала Връх Мусала


Обратно