Е8 ден 8ми от Пампорово до хижа Свобода

Хотелът ми - Комлекс Гранд Манастира Пампорово

Очаквах лек преход за днес от 28км. и към 7:15 тръгнах от хотела. Времето беше ясно и слънчево. Зарадвах се, че лошото време е отминало и закрачих по асфалта надолу с кафе в ръка.

След километър се отклоних от пътя Смолян – Пампорово и поех към Роженски проход. Подминах и последния хотел и навлязох в гората. Всичко ухаеше на бор, а слънцето провираше лъчи през клоните на дърветата. Чувствах се божествено.

Гората към Роженски проход

След малко излязох на една поляна и се обърнах назад за да видя как е. За съжаление гледката не беше приятна. Над Снежанка и Пампорово се бяха сгъстили сиви облаци, което не предвещаваше нищо добро. Надявах се там да си останат и да не идват към мен.

В 8:45, след 6км. вървене вече бях на хотела на Роженският проход, където реших да се отбия за да видя имат ли нещо за хапване. Поръчах си шкембе, което беше много вкусно.

След като хапнах хубаво и се нагърмях с чесън за да гоня с дъх злите мечки, поех отново на път.

Реших обаче да вървя по асфалтовият път за Лъки, който се движи успоредно на пътеката. От Пампорово до тук бях намокрил и изкалял обувките и реших да вървя по сухото и широко шосе, което също се вие в гората както и пътеката. Тук нямаше никакъв шанс да е обрасло или мокро.

Вървях си съвсем спокойно по широкия път, а движението по него беше много слабо.

Пътят за Лъки

Около 11:40 часа обаче чух гърмежи в далечината назад, а над мен започна леко да вали. Жалко и днес явно ще е гадно времето. Скрих се под една беседка с чешма и паметник. До тази беседка бях изминал точно 10км. Дъждът не се усили много и след малко спря и проблесна слънце.

Тръгнах отново и след 3 километра се отклоних от асфалтовият път по черен такъв към хижа Момчил юнак. Направи ми силно впечатление, че много коли се отклоняват по него и заминават навътре в гората. На 100 метра от разклонението започна отново да вали леко и аз се скрих под навеса на някакъв ски център. Стоях около 15 минути, но дъжда нито се усилваше нито спираше.

Реших да тръгвам и ако засили да се приютя в хижа Момчил юнак или ловният дом там. Облякох мембраните и тъкмо тръгнах да качвам близкото възвишение, когато дъждът засили. Ей, твойта … Не ми стига дъжда ами и тази кал по пътя, че и интензивно движение на автомобили като трафика им се засили и в двете посоки. Никой обаче не спря да ми предложи превоз до сухо място.

Вървях и псувах късмета си с времето, когато изведнъж чувам как гърмежите са все по-близо. Бях на половин километър преди хижа Момчил юнак, когато заваля и градушка. Малките ледени топчета ме удряха доста силно. Докато се чудех къде да се скрия минаха няколко коли, но никой не благоволи да спре и да ме пита имам ли нужда от помощ. Не, че са длъжни, но все пак. Наблягам на това, защото няколко дни по-късно  ситуацията щеше да е коренно различна, когато бях в район с турско малцинство.

Видях в дясно една малка борова горичка и се шмугнах в нея. Захвърлих раницата и щеките на 20 метра от мен и застанах под друго дърво. Гърмежите зачестиха. Обърнах се назад и настръхнах. Аз хубаво се бях скрил в горичка, но точно до мен на 10 метра имаше голяма метална тръба стърчаща от водонапорно съоръжение. Грабнах раницата и излязох на пътя. Градушката засили още повече и аз отново се скрих обратно. Секунди по-късно чух страшен тътен. Гръмотевица падна на не повече от 50-100 метра в посока на хижата. Косата ми буквално се изправи. Казах си, че каквото ще става да става, аз оставам тук.

Минута по-късно градушката спря. Грабнах мократа раница (нали загубих дъждобрана и) и засилих ход към хижата. След 500 метра бях пред нея, верандата на която беше все едно е валял сняг. 3-4 пръста слой ледени топчета я бяха покрили. Стъпвайки внимателно влязох с облекчение в хижата и от една стая изпълзя хижаря. След моето запитване за кафе, той каза, че имал само нес. Благодарих му и поех към близкия ловен дом или хотел, който е на 30 метра от там.

Влязох вътре и във фоайето се преоблякох със сухи дрехи и сандали. Влязох в ресторанта и си поръчах кафе и кола. Жената там не беше много щастлива от факта, но ме обслужи. Попитах за храна, но ми каза, че сега готви за група, която още я чака и няма какво да ми предложи. Попитах може ли да ползвам Wi-Fi-а понеже нямаше мобилен обхват, но ми отказа – не съм бил гост на хотела. Казах и, че ми трябва само за да проверя прогнозата за времето, но това не я трогна. Изпих си кафето и тръгнах адски огорчен от безчовечността на подобни хора. Виждаш турист, дошъл изморен, мокър и не ти пука да му помогнеш макар и с една тъпа парола за Wi-Fi.

След като излязох навън видях, че вече не вали и леко се зарадвах. Излизайки на пътя ме спря една кола за да ме питат къде бил хайдушкият събор. Викам си то събор ли има? Ето защо е тая тарапана.  Казах им, че сигурно е на обратно от където идват, защото там има местност Хайдушки поляни. Представих си, че отново ще има трафик до там и ги помолих ако ще се връщат да ме закарат до там. Съгласиха се и след като обърнаха колата се качих. Бяха подминали Момчил юнак и като покарали още малко и не видели нищо, решили да се връщат. Казах им, че Хайдушки поляни са на 3 километра напред по пътя. И добре, че стана така, защото пътя до тям беше целият в локви и кал. Представям си как щеше всяка кола да ме полива минавайки през локвите.

Не след дълго ме оставиха на Хайдушки поляни и аз отново бях пеш. Слънцето вече грееше и облаците се разсейваха. На поляните на събора ми замириса на кебапчета и аз реших да хапна 2 броя. Заслужавах си глезене след боя от градушката и гръмотевиците.

След хубавото хапване на една полянка под звуците на народна музика поех отново на път в посока хижа Преспа.

Пътеката към хижа Преспа

След като подминах и последните вили около Хайдушки поляни пътеката се отби вдясно от горския път. Там засякох група туристи отиващи към хижа Преспа. Подминах ги и закрачих смело напред по чаровната пътечка в гората. Удостоих с внимание една чешмичка направена от дървен улук. Много ми хареса този участък до хижата, където пристигнах в 15:15 след 21,5 километра ходене (не изцяло пеша) от Пампорово.

Поръчах си шише кола и седнах на верандата, откъдето имаше прекрасна гледка. След 15 минути дойде и групата туристи. Водачът им дойде при мен и ме пита за къде съм тръгнал. Казах му, че съм към хижа Свобода и правя маршрута Е8. Предупреди ме, че към Свобода имало много нападали дървета. Ех, да му се не види.

След 15 минути тръгнах отново за да извървя последните 6 километра за днес. Пътеката беше типичната горска пътека – колкото за един човек, но пък беше равна и нямаше кал. Този участък също много ми хареса. Е, имаше няколко паднали дървета, само през първите 2 километра, но не беше нищо особено. Аз през какви трънаци и джунгли минах, че това направо си е песен. Вървях и си свирках. Бях много щастлив, че времето се оправяше и утре го даваха слънчево. За доброто ми настроение спомогна и прекрасната пътека след като свършиха падналите дървета.

След 4 километра от хижа Преспа, пътеката се сля с тази от село Манастир и се превърна в горски път.

Към хижа Свобода

Така след още 2 километра пристигнах на хижа Свобода в 17:20 часа.

Хижата носи името на съседния връх Свобода (1943м), където има изграден паметник на българският герой Момчил юнак и храм на турския герой Ени хан баба. Този факт и до днес е повод за спорове и раздори в двете общности дали всъщност Ени хан баба е положителен образ или е виновник за избиването на много българи при ислямизирането на Родопите.

Предварително знаех, че за мен място в хижата няма да има, но хижаря каза по телефона, че ще ме настани в някаква кухня. Жената, която ме прие ме заведе до някакъв хамбар и там вътре в него имаше една стая с две легла. Не ми хареса, но нямах избор.

По-късно на другото легло настаниха някакъв мъж от Пловдив. В столовата също нямаше място за мен, та ядох отвън на масите, което не беше зле ако изключим, че ми беше студено. Следваше най-притеснителният за мен участък, където било имало най-много мечки. Учудващо обаче за мен, спах много добре. Далеч повече не можех да спя в началото на прехода, когато се опасявах точно за този участък.

 

Начало на пътеписа за Е8 

Е8 ден 9ти от хижа Свобода до хижа Сини връх

 

Галерия ден 8ми

В гората между Пампорово и Роженски проход Поглед назад към кулата на Снежанка, която бе обвита в облаци Излизането на Роженски проход. Вижда се и хотелът където ядох по асфалтовият път за Лъки И отново поглед назад към кулата на Снежанка и Пампорово Хайдушки поляни Съборът на Хайдушки поляни Пътеката между Хайдушки поляни и хижа Преспа Пътеката между Хайдушки поляни и хижа Преспа Прекрасно направена чешма Чешмата в близък план Хижа Преспа Пътеката между хижа Преспа и хижа Свобода. Пътека като по учебник за горска такава Пътеката между хижа Преспа и хижа Свобода След известно време пътеката към хижа Свобода прераства в този път Към хижа Свобода Последни метри преди хижа Свобода Хижа Свобода


Обратно