Ден дванадесети 6 август–от хижа Бузлуджа нова до ски база Грамадлива

Ветрогенераторите до Бузлуджа. Някъде вдясно от този път на 500 метра надолу е изворът на река Янтра.

В 6:10 се събрахме с Пешо пред хижата и поехме нагоре по асфалта. Докато вървяхме аз си пиех кафе от пластмасова чашка, което си бях купил още снощи.

Постепенно стигнахме ветрогенераторите и започнахме да вървим по пътя между тях, който е с леко изкачване.

Ветрогенератори

Малко преди тази снимка в гората имаше чешма, от която пихме вода. Там някъде в подножието на връх Атово падало (1495 m) от север извира река Янтра, която минава и през моя роден град Велико Търново. 

На поляните между ветрогенераторите имаше много стада от крави.

От приказка на приказка неусетно стигнахме най-висота точка за днес – връх Бедек (1488м).

След този връх започна едно постоянно, но не стръмно слизане, та чак до гара Кръстец.

Преди последният ветрогенератор Пътека се отклони вляво и ние навлязохме най-после в гора.

След 2,5 километра, в 10:00, стигнахме и прословутия Бабин Райкин чучур. Той представлява една чешма, до която има маса с пейки и един телевизор. Едва ли има някой, минал по Ком-Емине в последните години, който да не се е снимал до телевизора. Кой и как е домъкнал този стар лампов телевизор не е ясно.

Бабин Райкин чучур

Легендата за тази чешма, както ми я разказа Марин от ски база Грамадлива, е следната: Преди много години имало едно момче от едно селище наблизо, което ходело да пълни вода от извора. Това правела често и баба Райка. И понеже пътя пред извора е стръмен, това момче надничало под фустата на баба Райка, докато си чакал реда да пълни вода. Когато момчето пораснало и станало голям мъж, решил да построи на мястото на извора чешма и я кръстил в чест на тази баба.

Поспряхме с Пешо на масата с пейките, погледахме малко телевизия, напълнихме си вода и поехме отново надолу.

По надолу срещнахме едно много красиво момиче със майка си и баща си, които бяха тръгнали към връх Българка (1445м).

Към обяд пристигнахме на хижа Българка (по принцип се води горски дом, но аз си я наричам хижа), която работи по заявка и сега беше заключена. Ех какви студентски празници съм изкарвал тук! Чак нямам спомени от някои.

Седнахме до къщичката на ПСС и обядвахме, а аз дори и 3в1 си направих.

След като продължихме отново по пътя си в 13:30 стигнахме до първата мина в България – рудник Лев основан 1863г.

Малко след това подминахме и изоставеното миньорско селище. Оттам вървяхме все по асфалт до гара Кръстец.

На гарата бяхме в 14:00. Направи ми добро впечатление, колко по модерна и красива е станала след ремонта. Преди 20 години съм идвал последно тук и си спомням каква съборетина беше, а пероните бяха като след война.

Малко преди да достигнем гарата Пешо за пореден път се оплака, че кракът го боли. До тук съм – каза той. Стана ми малко криво, че се отказва малко след средата, но понеже и аз страдам от болки в крака, знаех за какво става дума.

Претеглихме се на кантара в чакалнята на гарата. Бях отслабнал дотук с 4 килограма до 81кг. Така си и остана до края, повече не можах да сваля.

Снимахме се пред гарата и се разделихме.

На гара Кръстец

Аз трябваше да продължа по пътя си и то отново сам. В 14:12 вече преминавах прелеза и се шмугнах в гората.

Пътеката върви нагоре около километър и половина, докато не се излезе на една поляна с една хубава къща и разклонение. Там тя се разделя на пряка и заобиколна (така нареченият веломаршрут).

Веломаршрута обаче според проучванията ми е по-лесен за вървене, понеже другата пътека минава през дере и често е обрасла.

Хванах пътя вляво (веломаршрута) през една красива смесена гора с преобладаващ дъб. Често обаче този черен път ставаше обрасъл с трева и излизаше на слънце, а то печеше ли печеше.

Вървейки толкова често през гъста трева със сандали се притеснявах в тази жега да не взема да настъпя някоя змия и да ми се провали прехода.

Вече виждах, че трудно нещо може да ме спре до нос Емине и затова не исках да си правя експерименти. Все пак имах и алтернатива – отново да обуя туристическите обувки. Те са високи до над кокалчетата и дори да настъпех някоя змия, нямаше и да разбера. Естествено се притеснявах дали няма да почне да ме боли отново крака. Тъкмо беше престанал.

Седнах на една трева и се преобух. Започнах да вървя с повишено внимание. За щастие кракът, макар и все още леко подут не ме болеше много и аз вървях с лекота. От тук нататък изобщо не съм обувал сандалите, освен вечер в хижите. С тези сандали вървях от преди Зла поляна до тук.

Предимно вървях през гора, но и често излизах по открити пространства.

Поляна

След около 4 километра пристигнах на разклон, където Пътеката се събира отново в една. Там има паметник на загинал турист през 2005г., а също и беседка. Такива беседки има много от Бузлуджа до Грамадлива, като голяма част от тях са направени сред бурени и на слънце, което ги прави абсурдни.

След това разклонение започнаха гадни участъци с много папрати, вървенето между които си беше доста неприятно. Не защото няма пътека през тях, а защото създаваха голям задух докато вървях през тях.

На една беседка сред папратите спрях да почина малко – ще я видите в следното видеото.

След известно време излязох на една много красива поляна, където ухаеше на всякакви билки и цветя. За съжаление обаче беше голяма жега, въпреки че наближаваше 18 часа. На изток се виждаха буреносни облаци и се чуваха гърмежи. Тази красива поляна много ме измъчи и не можах да и се насладя както ми се искаше.

Поляната с билките

След като Пътеката заобиколи връх Калъшка чукара (947м), участъка стана равен и по приветлив откъм температура.

Малко след това се отклоних от черния път вляво и се заспусках през очарователна букова гора към ски база Грамадлива.

В гората преди Грамадлива

Реших да спя там, защото хижите Предела и Грамадлива не работеха, а хижа Химик е с неясен статут и не предлага храна.

В 19:00 вече бях там седнах на масата отвън, където съдържателят и Марин ми наля бира.

Настаних се, изкъпах се и слязох отново на същата маса за вечеря. Марин беше опекъл кебапчета, направил супа, салата и сварил яйца от домашните си японски кокошки. Поговорихме, разплатих се и отидох да спя. Трябва да спомена, че тук спах много добре и уютно, и че Марин е прекрасен домакин.

 

Ден тринадесети 7 август–от ски база Грамадлива до хижа Чумерна

Ком Емине начало

Цялата галерия от деня

 

Ветрогенераторите до Бузлуджа Ветрогенераторите до Бузлуджа Телевизорът на Бабин Райкин чучур Почивка на масата до Бабин Райкин чучур. Чаках да хване някаква телевизия, но уви. Бабин Райкин чучур вляво Поредното място за отдих, този път където трябва - на сянка Първият рудник в България - Лев. Малко преди гара Кръстец На гара Кръстец На тръгване от гара Кръстец Поредната абсурдна беседка - хем на слънце, хем в бурените Къщата, която е точно до разклона след гара Кръстец, където пътеката се разделя.  Ако сте с гръб към къщата в ляво е така нареченият веломаршрут, по който минах и аз Някъде там на север се намира Велико Търново. Малко преди това обух отново обувките и с тях довърших прехода. От преди Зла поляна до тук вървях със сандали Много красиво място, но беше адска жега и задух Тук веломаршрута и пътеката се събират отново През гората Поляната която ухаеше на билки. Въпреки че минаваше 18 часа, беше много горещо и задушно. Виждат се и буреносните облаци Малко преди спускането към Грамадлива Малко почивка на сянка. Не си личи много, но тениската е изцяло мокра В гората преди ски база Грамадлива В гората преди ски база Грамадлива


Обратно