Ком Емине 2017 пътепис

От Ком до Емине

Макар този сайт да е за фотографските ми приключения, ще публикувам тук моят преход Ком-Емине, въпреки че снимките и видеата са правени с телефон.

Предговор

Ком-Емине е Пътека (с главна буква не случайно), която върви почти по билото на цяла Стара планина, разделяща България на две почти еднакви половини. Това е Пътеката на пътеките в България. Това я прави уникална и единствена по рода си в световен мащаб. Поне на мен не ми е известно да има друг пешеходен туристически маршрут в света, който да разделя държава на две равни части, при това разделяща я по дългата страна и тази пътека да върви предимно по билото на планина. Така че ние българските планинари сме големи късметлии в това отношение.

Пътеката е със дължина 561км. по GPS плюс минус няколко километра в зависимост дали се подсича някой връх или се върви по зимната маркировка. Реално обаче е повече, защото GPS-а (не и такъв в който са вкараните пътища с предварително известни километри, както автомобилните например) отчита разстоянието, което изминаваш в равнина. Сиреч отчита разстоянието от точка А до точка Б все едно вървиш по равно. Имайки предвид, че се върви както надолу, така и надолу, извървените километри са доста повече, от порядъка на 700км.

Профилът на маршрута Ком Емине. Източник пътеписа на Тишо Профилът на маршрута Ком Емине. Източник пътеписа на Тишо

Ком-Емине е част от международния туристически маршрут Е-3 свързващ Атлантическият океан с Черно море и затова на места на табелите пише точно Е-3.

Да минеш този легендарен маршрут е едно невероятно приключение, изпитание и честно да си кажа на моменти, и то не малко, си е чисто мъчение. Но щом аз съм го извървял всеки с малко повече ходене по планини би могъл да го направи. Важното е човек да мечтае за това.

Преди години никога не съм си и представял, че един ден ще тръгна да правя Ком-Емине, но ето че сега пиша пътепис вече изминал маршрута.

Винаги съм обичал планината, но сериозно започнах да ходя по планини едва през май 2013, когато с група приятели отидохме на хижа Плевен. Целта беше да отидем на хижата, където да стоим 3 дена без да плануваме каквито и да било изкачвания. На следващият ден решихме да тръгнем в посока връх Ботев и да повървим малко. По улеите на лятната пътека имаше много мокър сняг, а ние не бяхме оборудвани за зимно качване. Спомням си че изкачването на пистата след хижата ми взе здравето и тогава си помислих – къде съм тръгнал да се катеря, не мога, много ми е трудно, планината не е за мен. Но ето че 4 години по-късно изминах най-трудният и дълъг маршрут в България. Когато си казвате, че нещо е невъзможно за вас, знайте да не се заричате, защото един ден живота ще се извърти така, че някога невъзможното ще е не само възможно, но и сбъдната мечта.

  Първото ходенe на хижа Плевен през Май 2013.

Година по късно изкачих връх Ботев заедно с Хари и оттогава всяка година правя поне по едно изкачване на този връх, който в хубаво време се вижда с просто око от моя град Велико Търново.

  Първото качване на връх Ботев.

За много хора идеята за Ком-Емине се върти от дълги години, но при мен не беше така. Този маршрут беше нещо фантастично и никога не е попадал в полезрението ми, защото никога не съм вярвал, че бих го започнал, камо ли извървял.

За мен зрънцето беше посято в началото на 2017, ама буквално в началото. Не помня точно деня и как и защо една вечер в началото на януари, реших да прочета някой планински пътепис и реших той да е за Ком-Емине. Така попаднах на пътеписа на Тихомир и започнах да чета.

Това се превърна в мания и всяка вечер аз сядах с хубаво мезе и червено вино пред компютъра и започвах да чета и да мечтая. След седмица го бях прочел. Четях само по няколко дена от пътеписа наведнъж, защото започвах да мечтая. После си сипвах малцово уиски и излизах на терасата да гледам към Стара планина и да мечтая. Нищо че беше вече тъмно, аз я виждах.

Последваха пътеписи след пътеписи и някъде към март докато четях, не помня кой пътепис, се обърнах към моето куче Хари, който спеше на дивана зад мен и му казах – искаш ли да тръгнем. Ще бъдем почти месец само в планина, сред природа, сред тишината. Който има куче, знае че понякога им говорим. И който има, знае че те разбират, понякога повече от човек.

Реших да тръгна по Пътеката. И то реших да тръгна сам или почти сам. Реших да тръгна заедно с моето куче Хари, порода кокер шпаньол.

Тук искам да добавя, че Хари не е обикновен кокер, както са повечето – дебели. Да, всеки си хвали кучето, но той наистина е уникално пъргав, жизнен и с перфектна физика. Аз го разхождам без каишка, което му е дало уникален свободен живот и много движение. Много често го взимам на походи с мен и два пъти е качвал връх Ботев. Ама не просто качвал, а изтичвал. Притичва на 50-100 метра напред и като види, че сме назад и се връща обратно. И така през целия път. Реално той връх Ботев го качва 10 пъти като разстояние за едно ходене.

При първото ни качване на върха пристигаме под голямата кула и едвам вървим от умора, а той Хари намерил една пръчка и ни я носи да му я хвърляме. Побъркана работа ви казвам.

После следва дежурният въпрос – защо сам. Първо защото така ще ми е по-лесно понеже сам ще определям темпото си. Сам ще решавам откъде и как да мина, къде да спя и т.н. Не е нужно да се съобразяваш с никого. Винаги съм мразел когато тръгна с група в планината да има някой, който все да бърза и да върви бързо напред. На разходка или на състезание сме тръгнали? Това много ме демотивира и изморява.

И едно много важно нещо – така изминат маршрута и то за първи път и то сам, ще бъде по-голямо постижение и повод за гордост. Ама не за пред другите. А за собствено удовлетворение.

Дежурен въпрос, когато някой разбере, че ще правя Ком-Емине сам е – не те ли е страх. Да страх ме е донякъде, който каже друго според мен лъже. Но поговорката гласи, че който го е страх от мечки не ходи в гората. След два-три дни сам в планината свикваш и вече не изпитваш страх, а страхопочитание към планината. Ние хората, които живеем в градовете сме загубили смелостта си да ходим спокойно в планината и все си мислим, че зад всяко дърво ни дебне някое зло животно, което иска да ни изяде. А истината е, че най-злото животно това е човека и всички животни в гората бягат като попарени когато видят човек.

За целият преход срещнах само няколко сърни, веднъж ме души мечка, когато бях в палатката под връх Вежен (за това по-късно), един заек преди Козичино и малко преди Емона усетих присъствие на диви прасета. И три влечуги. Толкова.

Аз повече сърни срещам, когато се прибирам с колата през селата около Търново. А и най-близката ми среща с диви прасета беше до село Арбанаси, когато няколко от тях ми грухтяха на 5 метра встрани в храстите.

Така че вероятността да срещнете диви животни на Ком-Емине е по-малка отколкото да ги срещнете в горите около селата.

Тук бих искал да ви дам един съвет когато сте сам/а в гората, независимо къде, е да вдигате шум. Аз например през няколко стотин метра виквах или траках с щеките за да предупреждавам, че идва човек и да не стигаме до ексцесии с някое животно. Това само в гората разбира се. Даже на моменти, когато умората се натрупа, въобще не ми пукаше дали ще ми излезе животно или не. Отделно на Хари бях закачил една камбанка за да вдига шум, т.к. той обичаше да върви напред. За съжаление камбанката я загуби на Тодорини кукли още на втория ден, докато гонеше една сърна (и за това по-нататък).

Относно екипировката – нищо особено. Яке против вятър и дъжд ама чисто ново, лек полар без който можех спокойно да мина заради хубавото време; термо блуза и клин – можех и без тях; две тениски от синтетика; два чифта хубави туристически чорапи; шапка тип легионерска; слънчеви очила; хубави туристически обувки; обикновени туристически сандали за резерва; палатка; спален чувал; постелка; челник; туристически панталон; къси туристически гащи; гети; слънцезащитен крем и аптечка с най-необходими лекарства. Храна за един два дни и вода разбира се. Така целият товар беше с тегло от около 15-16кг.

За навигация използвах програмата OruxMaps за смартфон с карта на BG Mountains. Изключително полезна програма и карта, които ме водиха без никакви проблеми през целия преход. Телефона бе Lenovo P2 с батерия от 5000mha, които бяха напълно достатъчни да ме водят два дена без зареждане. Носеният от мен powerbank така и не влезе в употреба, а от време на време слушах и музика на телефона. Това ми беше и средството за снимки и видео. Не че не притежавам професионално фотографско оборудване, но не ми се мъкнеха още 3-4кг. допълнително.

Тук ще спомена, че бях си качил на телефона две микса с песни на Си Си Кеч, които слушах често през пътя. Първия път когато четях пътепис за Ком-Емине си бях пуснал от youtube неин микс от песни случайно, и така си и остана като навик. Започна ли да чета пътепис да си пускам нейни песни. Все пак са от моето детство. То и оттогава не бях я слушал. Особено емблематична за мен беше една от песните - Are You Man Enough. Като я чуех, най-вече припева, и литвах. Даваше ми стимул да продължавам да вървя и да вървя, въпреки трудностите.

Ето и малко от текста:

Are you man enough?

But baby are you really tough?

Достатъчно мъж ли си?

А наистина ли си силен?

И аз си задавах тези въпроси, когато умората и болката започваха да надделяват. И си казвах - да достатъчно силен и упорит съм – продължавам. Голямо чудо е това музиката.

Палатката основно носех заради кучето тъй като знаех, че хижите в Централна Стара планина не допускат домашни любимци, а някой хижари дори откачат като ги попиташ дали може с куче. До хижа Ехо никой не само не ми направи проблем, но дори ми се чудеха защо питам дали може с куче да нощувам в хижата. Някак си не ги разбирам, как така си хижар и живееш сред природата и би трябвало да обичаш животните. Сега обаче не ми се подхваща тази тема.

Лекарства може и да не носите кой знае колко, защото на много места по пътеката има изградени аптечки със необходимите лекарства и превързочни материали.

За много хора минаващи маршрута водата е голям проблем. Аз обаче съм човек, който не пие много вода и затова през целия преход нямах ни най-малък проблем с водата. Може би защото ям повечко солено. Правех си правилно сметката къде е следващата, вода и пълнех определено количество. Даже последния ден от Козичино до нос Емине го минах изпивайки малко под 2 литра вода.

За храна си носех пастърма, корнита, енергийни гелове и ядки, които използвах в краен случай. Ядях основно по хижи, като пак там ми приготвяха и нещо за из път. Аз съм и човек, който не яде много, така че и с храната нямах никакви проблеми.

Тук искам да изкажа учудването си от масовата част от хората, които се оплакват от пришки и мазоли при ходенето по Ком-Емине. За целия преход една пришчица не съм получил. Но бях екипиран с хубави чорапи и качествени обувки, с които бях извървял много километри в планината. Учудвам се с какви ли обувки и чорапи тръгват такива хора! Затова не правете компромиси с тези неща.

Подготовката ми за маршрута Е-3 не беше кой знае каква и затова и по-горе казах, че всеки би могъл да го измине стига да има достатъчно воля.

До тогава имах 3 изкачвания на връх Ботев и две на Вихрен, както и множество ходения по хижи предимно в Стара планина.

За 2017 първото ми ходене беше около 5 февруари, когато тръгнах с един приятел по планините с трек от хижа Партизанска песен до хижа Мазалат. На отиване всичко беше супер. Вървяхме по дебел метър и повече и твърд сняг. На следващия ден заваля сутрешен дъжд. Това направи дълбокият сняг много мек и така обратния път ни отне около 5-6 часа, като на места през една крачка потъвахме до чатала.

 На връщане от хижа Мазалат, под връх Корита - февруари 2017.

 

Около 20 февруари с група познати ходихме от Беклемето до хижа Козя стена. Това се оказа едно екстремно приключение най-вече при връщането, когато поради лошото време стигнахме само от хижата до паметника на загиналия първи хижар на Козя стена. Духаше ураганен вятър, видимостта беше 10-15 метра и за капак валеше суграшица. Валеше е слабо казано, т.к. тези малки ледени топченца летяха с бясна скорост хоризонтално и се удряха в лицето. Решихме да се върнем на хижата и да изчакаме следващият ден, когато времето беше с една идея по-добро и с помощта на младите хижари, които ни помогнаха да преминем през връх Кучето, слязохме в село Чифлика. Сега, в края на лятото, се прави нов парапет на слизането през Кучето инспирирано най-вече от нашето премеждие, т.к. част от него липсва и се наложи тогава хижарите да опъват въже.

Видео от изкачването на връх Кучето.

В началото на април с една приятелка направихме преход от Беклемето до хижа Добрила и обратно с преспиване. До хижа Дерменка всичко беше перфектно, но след това в буковата и после в смърчовата гора имаше дълбок сняг, който много ни измъчи.

  Преходът в началото на април.

И това беше подготовката ми за Ком-Емине. Четири месеца минаха от последното ми ходене в планината, като изключим едно ходене до Черни връх от горната станция на Драгалевския лифт месец преди тръгването ми.

Така след консултации с няколко метео сайта реших да тръгна в края на юли с план за 18 дена да стигна до нос Емине. По план е едно, но реално той се промени с течение на времето макар и малко. Ех, какви планове имаше навремето, не като сега.

На мен маршрута ми отне 20 календарни дни, а реалните дни като вървене бяха 18 и половина – първият ден тръгнах около обяд и един ден принудителна почивка.

Ето и плана ми по дни като данните са взети от блога на Ивайло Киров на когото благодаря много. Без тези негови разбивки по километри, може би нямаше да се навия да тръгна. Метрите (м) показват само положителната денивелация по дадения участък.

1 Хижа Ком(нова)-вр.Ком-х.Петрохан-660м -17км - 1ви ден
2 Хижа Петрохан-х.Пробойница- 300м -13.8км - 2ри ден

Хижа Пробойница -гараЛакатник 13км.

Хижа Пробойница - Лакатнишките скали – 2.30ч.

с.Лакатник - Хижа Тръстеная– 7 км от с.Гара Лакатник и 1 ч. и 30 мин. по маркирана в червен цвят пътека.
3 Хижа Пробойница-х.Тръстеная - 750м -22км - 2ри ден

4 Хижа Тръстеная-х.Лескова- 700м -21.3км - 3и ден
5 Хижа Лескова-Белия камък- 600м -18.2км - 4и ден
6 Белия камък-Зла поляна-Витиня- 270м -16.4км- 4и ден
7 Проход Витиня-х.Чавдар- 600м -17.1км - 5и ден
8 Хижа Чавдар-х.Кашана- 600м -14.6км - 5и ден
9 Хижа Кашана-Планински извори- 900м -17.4км - 6и ден
10 Хижа Планински извори-х.Ехо- 950м -21.9км - 6и ден
11 Хижа Ехо-заслон Орлово гнездо- 400м -20.1км - 7и ден
12 Заслон Орлово гнездо-х. Добрила-350м -12.5км - 7и ден
13 Хижа Добрила-заслон Ботев-900м -15.3км - 8и ден
14 Заслон Ботев-х.Мандра(Тъжа)- 450м -12км - 8и ден
15 Хижа Мандра-х. Мазалат- 600м -11.1км - 8и ден или 9и ден
16 Хижа Мазалат-х. Узана-250м -14.2км - 10и ден

16а Хижа Узана - прохода Шипка – около 10км. 3 часа - 10и ден
17 Хижа Узана-х.Бузлуджа-720м -16.6км - 10и ден
18 Хижа Бузлуджа-г.Кръстец-300м -18.1км - 11и ден
19 Гара Кръстец- х.Предел- 350м -13.7км - 11и ден
20 Хижа Предел-заслон Караиваново Хорище-600м -15.9км - 12и ден
21 Заслон Караиваново Хорище-х.Чумерна- 650м -14.3км - 12и ден
22 Хижа Чумерна-Агликина поляна-650м -20км - 13и ден
23 Агликина поляна- разклон село Нейково- 450м- 16.5км - 13и ден
24 Разклон село Нейково- Котел- 300м - 16.7км - 13и ден ???
25 Котел- Върбишки проход-450м -24.9км - 14и ден
26 Върбишки проход-Горско стопанство Елешница-350м -10.6км - 14и ден
27 Горско стопанство Елешница- Ришки проход- 850м -22.6км - 15и ден
28 Ришки проход- Дъскотна- 600м -26.7км - 16и ден
29 Дъскотна- Топчийско- 550м -19.2км - 17и ден
30 Топчийско- Козичино- 360м -21.6км - 17и ден
31 Козичино- Ловен дом- 400м -21.1км - 18и ден
32 Ловен Дом - нос Емине- 150м-17.5км - 18и ден

Няколко допълнителни:
Кашана -Свищиплаз-7.5км-450м
Кашана-Паскал-12.5км-450м 
Свищиплаз-Планински извори-13км-750м
Паскал-Планински извори-7.5км-750м
Ехо -Козя стена-6км-260м
Узана-Шипка-8км-330м
Шипка-Бузлуджа-8.6км-400м
Бузлуджа-Българка-12.6км-250м
Кръстец-Грамадлива-11.7км ако минавате през река Габрищица, иначе е с два км повече.

Един мой приятел - Емил, пътува два пъти месечно до Берковица по работа и се нави да ме закара до хижа Ком. Така съобразявайки се с него заковахме дата на тръгване 26 юли.

Ден първи 26 юли - Велико Търново, хижа Ком, проход Петрохан

Ден втори 27 юли–от проход Петрохан до хижа Тръстеная

Ден трети 28 юли–от хижа Тръстеная до хижа Лескова

Ден четвърти 29 юли–от хижа Лескова до Витиня

Ден пети и шести 30-31 юли–от Витиня до хижа Кашана

Ден седми 1 август–от хижа Кашана до подножието на връх Вежен

Ден осми 2 август–от подножието на връх Вежен до хижа Дерменка

Ден девети 3 август–от хижа Дерменка до връх Ботев

Ден десети 4 август–от връх Ботев до хижа Партизанска песен

Ден единадесети 5 август–от хижа Партизанска песен до хижа Бузлуджа нова

Ден дванадесети 6 август–от хижа Бузлуджа нова до ски база Грамадлива

Ден тринадесети 7 август–от ски база Грамадлива до хижа Чумерна

Ден четиринадесети 8 август–от хижа Чумерна до изворите на Камчия

Ден петнадесети 9 август–от изворите на Камчия до Котел

Ден шестнадесети 10 август–от град Котел до Върбишки проход

Ден седемнадесети 11 август–от Върбишки проход до заслона на Хазим

Ден осемнадесети 12 август –от заслона на Хазим до село Дъскотна

Ден деветнадесети 13 август–от село Дъскотна до село Козичино

Ден двадесети 14 август Финалът–от село Козичино до нос Емине

 

Галерия

Първото ми ходене на хижа Плевен май 2013 Към подножието на връх Ботев - май 2013 Първото ни качване на връх Ботев - октомври 2014 Първото ни качване на връх Ботев - октомври 2014 На връщане от хижа Мазалат - февруари 2017 Хижа Дерменка - април 2017 Поляната с паметника на Боряна между Дерменка и Добрила - април 2017 Профилът на маршрута Ком Емине. Източник пътеписа на Тишо


Обратно