За първи път имах щастието да видя тази рядка птица на 19 март 2018 край село Обединение, Великотърновско. Карайки автомобила забелязах, че някаква бяла птица кацна в локва на пътя пред мен. Този път е слабо използван, затова намалих и приближих много бавно с колата. Видях че това е Саблеклюн и много се зарадвах, че най-после успях да видя тази птица, да я снимам и да направя видео. Това е голяма рядкост, т.к. тези птици могат да бъдат наблюдавани в централна България само при мигрирането им.
Малко след това птицата отлетя и кацна на съседното поле при друга такава птица. Аз я последвах пеша, но ги подплаших. Двете птици излетяха и направиха няколко кръга над мен като издаваха предупредителни звуци.
За съжаление времето беше много лошо и мрачно и кадрите не се получиха много добри.
Дължина на тялото 42 – 46 см. Размах на крилата 67 – 77 см.
Има характерен завит нагоре клюн. Оперението е преобладаващо бяло. Главата и върховете на крилата са черни, на гърба и горната част на крилата има надлъжни черни ивици. Краката са сравнително дълги, светлосини на цвят. Няма изразен полов диморфизъм.
Храни се с дребни водни безгръбначни животни. Обитава солени и бракични езера, солници, крайморски лагуни и по-рядко водоеми със стоящи пресни води.
У нас се среща предимно в Атанасовското езеро, Поморийското езеро, защитена местност „Пода“, Шабленската тузла и други влажни зони по Черноморието. По време на миграционния период може да бъде срещнат край вътрешните водоеми на страната, както в моят случай. Отделни индивиди остават в България и през зимата.
Зимува в Средиземноморието и Африка. Пролетната миграция е през март-април, а есенната – през август-октомври.