В края на април с голяма група приятели решихме да посетим хижа Ехо за един уикенд.
Тръгнахме от паркинга на хотел Сима, който е на 2км по-надолу от Беклемето. Така общо имахме да изминем около 20км все по билото на Стара планина в посока запад.
На хижа Козя стена пихме по бира, починахме и продължихме. Решихме да минем по екстремната пътека, а на връщане да минем по долната.
След хижа Козя стена в посока хижа Ехо пътеката се разклонява на две, като тази която върви по високото се смята за опасна. За сметка на това е много по-лесна и приятна, за разлика от долната пътека. Минавайки Ком-Емине миналото лято избрах долната и тогава много ме измъчи както и сега. Тогава бях и с подут глезен и това допълнително усложни минаването по долната пътека.
Денят беше прекрасен за ходене с изключение на силния вятър, но по билото на Стара планина това е нормално явление.
Към 18 часа пристигнахме на хижа Ехо и се отдадохме на релакс.
Част от групата отиде да качва връх Юмрука, но аз реших да тръгна в неговата посока преди залеза. Качвал съм се на върха преди години и затова целта сега ми беше да се кача само докъдето намеря удобно място за снимане на залеза и хижата и да се любувам на гледката.
Докато снимах залеза една сърна си пасеше спокойно на поляната под параклиса „Света Троица“. Ех, защо не беше друго животно, сърни мога и долу в ниското да гледам.
Малко преди лягане излязох да направя и няколко нощни снимки, въпреки наличието на луната. Честно да си кажа домързя ме да ходя по-далече от хижата за снимки. Затова и нощните снимки са само около хижата.
На следващият ден – дежурното кафе на пейките пред хижата с вълшебната гледка към връх Вежен и след това тръгване обратно.
Отново спряхме на хижа Козя стена този път за повече от час. Искахме да сме колкото се може повече в планината. За съжаление обаче трябваше да се връщаме към колите и да се прибираме в града.
