За днес предстояха 22 километра без денивелация и затова станахме едва в 8. Аз, Жоро, Марти и Милена щяхме да вървим заедно така че моето самотно приключение приключи. Закусвахме, пихме кафе и към 9:30 поехме на път.
След като излязохме на асфалтовият път за град Гоце Делчев продължихме на дясно, а не на ляво както е по маркировка. Идеята бе на Жоро, защото по този път имало магазинче и да си купим разни неща. След стотина метра свихме на ляво, т.е. на юг и продължихме по един път като след около 700 метра хванахме маркировката за Е4. След още 600 метра бяхме на магазинчето. Жоро купи 4 бири, които имахме идея да изпием някъде по пътя.
Малко след магазинчето пътеката влезе в гора. Самата пътека представлява много широк заравнен черен път прокаран за да може при евентуални пожари да се качва по лесно техника за гасене.
Вървеше се много приятно и лесно без да бързаме за никъде. Времето беше ясно и слънчево, а ние си вървяхме в приятната сянка на гората.
В 11:30 бяхме на Средна Млашка ливада, а малко след това подминахме без да спираме покрай заслона на Горна Млашка ливада. До тук някъде беше широкият черен път. От тук нататък беше нормален горски черен път.
Около 13 часа спряхме на сянка под едно дърво за почивка, обяд и бира на разклона на Бельовски Юруци.
В 14:30, след 3 километра от почивката, минахме покрай ловният заслон Беглика. Оттук оставаха само 6,4 километра до хижа Славянка.
В 16:45 пристигнахме на хижа Славянка. Настанихме се отново по двойки. Хижа Славянка е много добре ремонтирана бивша гранична застава. Всяка стая е със собствен санитарен възел. Все едно си на хотел, а не на хижа.
Вечерта към нас се присъедини Борислав. Хапнахме пийнахме и така в приятна раздумка премина последната вечер на прехода.
Ден 12 - от хижа Славянка до Гоцев Връх
Галерия
