Златистият чакал (Canis aureus), още наричан Азиатски, Ориенталски или просто обикновен чакал е хищник, който се среща в България. На външен вид той напомня на дребен вълк, а в муцуната прилича на лисица. Дължината на тялото му е между 71 и 85 см, опашката е 20 – 36 см, височината около 45-50 см, а теглото му е от 9 до 19 кг.
Според последните генетични изследвания Златистият чакал е по скоро родственик със Сивите вълци и кучетата, отколкото с другите видове чакали.
През зимата окраската на козината му е бледо жълтеникава, дори сиво жълтениката със риж или черен оттенък. Опашката му е рижо-сивкава с черен връх.
Среща се от Централна Африка през Средния Изток, Централна Азия и чак до Индия.
Чакалът обитава горски райони и често може да се види близо до населени места, най-вече около селата. Като леговища обикновено използва различни естествени ниши и вдлъбнатини, процепи в скали, понякога дупки на язовци или лисици, а също изравя и свои дупки.
Чакалът се храни с дребни животни и птици, но също така костенурки, змии, жаби, риба, насекоми, охлюви и т.н. Яде също така и мърша, останала от плячката на други хищници. Чакалът яде и много растения и плодове. Когато живее в близост до села, понякога напада кокошки.
Чакалът е моногамен вид, при който двойките се образуват за цял живот. Размножителният период е от края на януари до март. Бременността трае 60-63 дена. Малките се раждат от края на март до края на май. Обикновено те са от 4 до 8. Майката ги храни с мляко 2-3 месеца, но още когато са на 2-3 седмици започва да ги храни по малко и със сдъвкано месо.
През есента младите чакали стават самостоятелни и започват да ловуват индивидуално или на глутници от по 2 до 4 екземпляра.
Женските достигат полова зрялост на 1 година, а мъжките на 2..
Чакалът ловува както през ноща така и през деня, сам или по двойки, по-рядко на малки групи.
Продължителността на живота им е между 12 и 14 години.
