Е8 ден 2ри от Белмекен до Аврамово

Мястото за нощувка - Високопланинска спортна база Белмекен

Този ден трябваше да е много лек и кратък като ходене (само 22км по изцяло равен участък) и затова тръгнах в 8:00 часа. Преди това хапнах включената закуска в цената на нощувката, взех си кафе за из път и тръгнах. Времето отново бе ясно и топло.

Бях се разбрал с моя ятак от Якоруда да ме чака на гара Аврамово, откъдето да ме вземе с кола и да спя в Якоруда и на другата сутрин да ме върне на изходна позиция.

Тръгнах с усмивка на лицето вървейки по асфалтовият път за село Юндола. Вървях, пиех си кафето и се любувах на сутрешното ухание на природата. Пътят беше равен без почти никакво движение и това само можеше да ме радва.

След 2,7км. достигнах до първата чешма около поляните на която имаше няколко палатки и каравани. Откриха се и панорамните гледки към Пирин, които още повече повдигнаха настроението ми.

Гледки към Пирин

На 4,5км. от тръгването ми за днес се случи първият екстремен момент в моето пътешествие по Е8. Минавайки покрай една каравана, разположена вляво на 100 метра от пътя, ме нападнаха около 20 кучета. Наближавайки пътя повечето се спряха, но три продължиха към мен, въпреки, че някакъв човекоподобен излезе от караваната и взе да им крещи да се връщат. Излязоха на асфалта и ме наближиха с лай и оголени зъби. Извадих спрея против кучета и започнах да пръскам срещу тях. Струята отиваше към носа на най-настървеното, но ефект нямаше. Очаквах много от този спрей, но уви. Може би малко да е помогнал, защото ме лаеха от 2 метра, но не скъсяваха дистанцията. След няколко секунди по пътя откъм Юндола се появиха две коли, които спряха до мен и започнаха да свирят с клаксоните. Кучетата дадоха на заден. Шофьорката на първата кола свали прозореца и попита имам ли нужда от помощ. Отговорих, че нямам, но това не беше пълната истина. Добре, че беше неделя и имаше пътуващи с коли по пътя, че инак кой знае как можеше да се развие ситуацията.

Много се стреснах от тази случка и въпреки че харесвам кучета, сега не ги смятах за приятели. Трите най-нахални кучета тръгнаха към караваната, където ги извика оня. Казах на хората с колите да тръгват, а аз продължих.

Малко след това две от кучета тръгнаха след мен, но без да лаят. Поддържаха дистанция от 5-6 метра. Викам си я да вадя пиратките. Запалих и хвърлих една в тяхната посока. Те отидоха да видят какво съм хвърлил. Изминаха около 10 секунди, но пиратката не гърмеше. Тръгнах да вадя втора, когато първата изгърмя два пъти. Тия кучета като хукнаха обратно направо краката щяха да си счупят. Прибрах втората пиратка в страничния джоб на панталона заедно със запалката за да са ми под ръка.

Тръгнах много изнервен, целият ми кеф отиде по дяволите. Уж днес щеше да е най-лекият и най-безопасен ден. Уж щях да вървя сред цивилизацията, далече от диви животни и гъсти гори. А каква стана тя! Доядя ме, че не си купих газов пистолет, с който много по-лесно щях да се справя със ситуацията. Мислех да го купя още след случката от юни, когато питбул нападна и едва не уби моето куче Хари. Защо бе главо тъпа не го купи. Още не съм влезнал в Родопите, а нападенията от кучета започнаха. А за Родопите и техните овчарски кучета се носят легенди.

Ей такива неща си мислех, докато продължавах напред. Вървях със свито сърце без удоволствие и исках час по-скоро да свършва този ден. Ами утре ако има пак такива случки!? Ами вдругиден?

Километър след случката в 9:20 часа достигнах Пиздова чешма, която има статуя на мечка. Реших да спра и да си почина и да се опитам да спра да мисля за лоши кучета. Пих вода от чешмата, оплакнах си лицето и като че ли това ми помогна малко.

Тръгнах отново и малко преди хижа Христо Смирненски отново гледам едно голямо куче да върви по асфалта пред мен. Но този път не към мен, а обратно в посока на вървенето ми. Извадих веднага пиратката и бях в готовност да хвърлям ако тръгнеше към мен. То обаче нехаеше за моята персона и след малко сви към близкия овчарник.

В 9:50 цъфнах на хижа Христо Смирненски, откъдето си взех кофеинова напитка и тръгнах отново да вървя с кафе в ръка.

Малко след това спрях да поседна на една беседка с чешма. Нямаше за къде да бързам и затова го давах без много зор.

След 20 минути отново поех по асфалтовият път. Ходенето по асфалт не ми подбиваше много краката, защото преди Е8 тренирах предимно с ходене по асфалт. И не за друго, а защото прибирайки се по-рано от работа решавах да спра до някое село и да върва до другото и обратно по асфалтов път. С градски маратонки нямаше как да се бухна по черните пътища и затова ходенето по асфалт ми стана редовен навик.

След почивката продължих по пътя и след километър и половина достигнах първото отклонение за пряката пътека за гара Аврамово. Това е пътеката с червена маркировка на картата на BGMountains, която минава покрай връх Каратепе (1802м – да не се бърка с местността Каратепе по нататък по маршрута). Реших обаче да вървя по пътя, защото ми харесваше. Широко, спокойно, не ми се завираше по разни пътеки от сега, а и не знаех дали не е някоя обрасла.

Километър по-нататък подминах и второто отклонение със зелената маркировка и пак продължих по пътя.

Точно 5 километра след хижа Христо Смирненски, някъде около11:50, пристигнах в местността Старина. Видях, че има някакво заведение и реших да седна да обядвам. Поръчах си телешки кюфтета и бира.

В 12:30 поех отново и след километър най-после се отклоних от асфалтовия път за Юндола при синята маркировка. Там минах през едни поляни по черен път и след 2 километра излязох на пътя Юндола – Якоруда.

До Юндола

Мислех си, че и този път ще е така спокоен за вървене, но нищо подобно. Кола след кола, камион след камион – ужас. Започна едно мъчително ходене в страни до пътя на места, където беше възможно. На почти всяко превозно средство спирах и се дръпвах встрани от пътя за да не ме отнесат. Това не само ме бавеше, но и ме изнервяше. Надишах се с изгорели газове.

Мъчих се така 4 километра, докато не стигнах до една отбивка с чешма и беседка. Реших, че за мен днешният ден свършва до тук. Нямах нерви да вървя още по този супер натоварен с автомобили път. Все пак се очакваше да правя планински преход, а не да се вра между авто трафика.

Звъннах на Киро, който ме чакаше отдавна на гарата да дойде да ме вземе от тази отбивка. Не бях очаквал чак толкова да се забавя по пътя и той вече беше се отегчил да ме чака повече от час.

Кирил дойде с кола, взе ме и тръгнахме надолу. Така си спестих километър и половина. Минавайки покрай гарата на Аврамово видях каква лудница от хора е там. Било Байрям. Ето защо това огромно движение – хем Байрям, хем неделя.

Там някъде се сетих, че съм си забравил шапката на беседката, където го чаках, та се връщахме да я вземем.

В Якоруда се настаних в къща за гости и вечерта с Киро отидохме да вечеряме телешки вкусотии в местна кръчма.

Предстоеше не лек ден с 42км разстояние, навлизайки в гъстите гори на Родопа планина.

 

Начало на пътеписа за Е8

Е8 ден 3ти от Аврамово до Каратепе

 

Галерия от ден 2ри

По пътя под язовирната стена По пътя за Юндола По пътя за Юндола поглед към Пирин По пътя за Юндола поглед назад към Рила Пиздова чешма Хижа Христо Смирненски Ей тук почивах 20 минути Отклонението преди село Юндола Малко преди да изляза на асфалтовият път Юндола - Аврамово По асфалтовият път Юндола - Аврамово


Обратно