Понякога съдбата ти предлага уникални възможности, от които трябва да се възползваш.
Не знам по каква причина, но на 1ви февруари се събудих около 6 часа и колкото и да стисках очи на можах да заспя отново. Реших да стана да видя кучето в другата стая. Погледнах през прозореца и бях изумен.
Навън тънкият сърп на Луната, Венера и Юпитер бяха блеснали в една линия над хоризонта и над мъглата обвила Велико Търново. Трите небесни тела се бяха подредили много близо едно до друго на небосвода.
Няма начин да се спи повече. Нагласих апаратурата, взех кучето и тръгнахме с колата към село Арбанаси.
И там горе на село Арбанаси, една величествена гледка разкриваща невероятната красота на предбалкана и Велико Търново. Е, самото Търново не се виждаше, освен Патриаршията на Царевец. Мъглата беше скрила града в бялата си пелена, но точно това правеше гледката възхитителна.
Далеч на юг се виждаха върховете на Стара планина от връх Бедек чак до върховете на запад от Вежен.
