Благородният елен се среща в Европа, Азия, Северна Африка и Северна Америка. В България в началото на 30-те години на миналия век е почти изчезнал. Запазени са само две находища в Стара Планина и Рила. Възстановен е по пътя на реаклиматизацията му във всички наши планини и равнинните гори на Добруджа и Лудогорието. За съжаление обаче Елените са голям ловен трофей и поради тази причина се срещат сравнително рядко.
Мъжките елени се наричат рогачи, а женските - кошути. Тазгодишните малки са приплоди, а миналогодишните - телета. Мъжките телета (миналогодишните еленчета) се наричат шилари. Наименованието идва от формата на първите им рога. Те са без разклонения и са като шила. Светлото петно отзад на тялото се нарича огледало.
Мъжките елени имат рога (оттук и наименованието им рогачи), а кошутите са без рога. Рогачите са по-едри от кошутите. Теглото им в зряла възраст обикновено е 150-180 кг, а на кошутите - 110-130 кг. Най-тежкият рогач, измерен у нас, е 235 кг, а най-тежката кошута - 210 кг. Височината в холката при рогачите е около 150 см, а при кошутите - 120 см. Дължината на тялото съответно е 250 см и 190 см.
Елените линеят два пъти - през пролетта и есента. През лятото окраската им е червеникава, а през зимата - сиво-червена. Огледалото е голямо, като светлото петно се спуска надолу и обхваща и краката отвътре. В горната си част огледалото е ръждиво, а в долната - бяло.
Благородният елен е полигамно животно. Сватбува през септември. Зрелите елени заемат избраната територия. Обикновено това е някоя открита площ в горските местообитания и по-рядко изредена, дозряваща или зряла гора. Брачният им зов е неподражаем рев, който се чува на неколкостотин метра. Кошутите се движат между рогачите и избират брачния си партньор. Така всеки мъжкар формира харема си. Често силните елени събират до 7-8, а понякога и значително повече кошути. Големината на брачното стадо зависи от запаса, половото съотношение и наличието на зрели мъжкари. При нормална възрастова структура младите рогачи (до 4-5 години) не се допускат до сватбуване. Те обикалят около сватбовищата, влизат в единоборства и биват прогонвани с победоносен рев. И това е така, докато самите те не са в състояние да победят стария рогач и овладеят харема му.
В края на май и началото на юни кошутите раждат едно, по-рядко две малки. Приплодите започват да се движат само няколко часа след раждането, а на следващия ден вече бягат твърде добре.
Първите рога на младото еленче израстват на възраст 9-10 месеца – февруари - март. Еленът ги хвърля преди навършване на двегодишна възраст и веднага започват да му растат вторите рога, които носи през третата година на живота си и ги хвърля преди навършване на 3 години - март-април. След тях започва растежът на третите рога и т.н. Всички следващи рога са все по-мощни и с повече разклонения, но броят на шиповете няма нищо общо с възрастта в години. Във фазата на растежа рогата са обвити с мъхеста ципа, богато кръвоснабдена. Тя ги храни, благодарение на което е и бързото им нарастване. Този период е един от най-интимните за елена през годината. Рогата са меки и при удар се нараняват и изкривяват, като тече обилно кръв. В този период рогачите формират почти едновъзрастови групи - 6-10 животни, които се движат винаги заедно в район, който добре познават.
Еленът е стадно животно. През есента кошутите и приплодите им формират големи стада (до няколко десетки животни).
Те се водят от най-опитната кошута. Към тях се присъединяват млади рогачи, които все още не са сватбували. През зимния период тези стада могат да се наблюдават на много места в планината.
Елените ползват разнообразна растителна храна. Най-голяма значимост за тях имат житните тревни видове, следвани от зимния дъб, власатките (ливадна и планинска), глогът, дрянът, къпината и др. При по-високи запаси нанасят значими щети на горското стопанство - прехапват връхните леторасли на залесените иглолистни култури, белят кората на дърветата, охлузват я при белене на ликото от рогата си.
Естествени неприятели на елените са вълците, а приплодите се нападат и от чакали и скитащи кучета.
Еленът е ловен обект в целия си ареал. У нас той се ловува индивидуално с оглед поддържане на половото съотношение и на възрастовата му структура чрез принципите на подборния отстрел. Ловуването на мъжки и приплоди е разрешено от 1 септември до 31 януари, а на женски - от 1 октомври до 31 декември.
Благородният елен е най-ценният ловен вид в Европа. Нашата страна притежава най-големите трофеи от него - четири световни рекорда. Всичките са добити в Североизточна България. Все още нашата страна притежава най-големия трофей на благороден елен - 273,60 CIC точки. Благородният елен е източник още на вкусно и качествено месо.
Стъпката на благородния елен е твърде характерна. В нея не се отпечатват задните пръсти. Възглавничката заема до 1/3 от дължината на стъпката. Стъпката на рогачите е заоблена, а на кошутите заострена отпред. Дължината на отпечатъка при рогачите е до 10 см, а при кошутите до 7,5 см, а ширината и е съответно до 7 см и 5,2 см. Крачката в дирята на зрелия рогач е 60-70 см, а при кошутите - 50-60 см. Отклонението е 10-15 см при рогачите и 5-6 см при кошутите.
Източник: hunter.bg
