Е8 ден 4ти от Каратепе до язовир Голям Беглик

Вилата на която спах на Каратепе

За днес предстояха само 20,6 километра до язовир Голям Беглик и по-точно до хотел Синия залив. Първоначално бях решил да спя на Чатъма, но след като хижа Орфей ме отряза за следващият ден бях принуден да спя още по-далеч на хижа Тешел. Така за днес реших да направя още няколко километра до този хотел вместо до Чатъма, които да си спестя за следващият ден.

Разстоянието межди Чатъма и хотел Синия залив е 7 километра, които щяха да се прибавят към 37те километра до Тешел. Това щеше да направи следващият ден много дълъг, а днешният много кратък. Имах и планове да спя на язовир Широка поляна, но там всичко беше заето за моите дати.

Поради днешният кратък ден реших да поспя до 8 часа. Слязох долу на двора да пия кафе и да хапна нещо. Стопанката беше направила страхотни мекици с боровинково сладко. След вкусната закуска се разплатих и тръгнах към Беглика (така си го наричам язовир Голям Беглик).

В 8:50 поех по равният черен горски път, който постепенно навлезе в гората. Малко по-напред свих по червената маркировка в дясно. Лявата такава води към Велинград, откъдето също минава вариант на Е8. Този маршрут е така – има няколко вариации.

Вървях в сравнително гъста борова гора по много приятен и равен горски път. Чист въздух и природна тишина. Само шума на дърветата и някоя друга птичка. Наоколо под дърветата една прекрасна зелена растителност и много боровинки. Аз обаче не бях гладен и не се поддадох на изкушението. Е, отделих им малко време на боровинките, но само за малко.

Час след тръгването срещнах едно стадо крави с пастир. Понеже пътя беше тесен реших да се отдръпна в страни за да минат кравите. Когато ме доближиха и забелязаха се втурнаха да бягат през гората далеч от мен. Брех, толкова ли съм грозен! Поздравихме се с пастира и продължих.

Няколко минути по-късно спрях на една чешма да се оплакна по лицето и тялото. Не че имах нужда, но ей така за здраве.

6 километра след Каратепе достигнах до едно много красиво място на 1750 метра надморска височина с няколко къщички, където се отглеждат овце и крави – Кръстови ливади. Много се притеснявах дали няма да изскочи някой зъл пес, но за мой късмет нямаше никакви. От това място също има червена маркировка за Велинград, както и такава за язовир Доспат и град Сърница.

Кръстови ливади

До Кръстовите ливади пътят леко изкачваше, а оттук до Беглика беше предимно равно с леко слизане.

Малко по-надолу по пътя излязох на едни много красиви и големи поляни. Наближаваше обяд и жегата ставаше все по-осезаема. Пътят освен по поляни се виеше и покрай едно много чаровно поточе наречено Черно дере. Поляните се редуваха с малко гористи участъци.

Поляните след Кръстови ливади

Около 12:00 часа подминавах още едни овчарници наречени Балинов чарк. Бях решил да спирам за дълга почивка някъде на потока, но все не намирах идеалното място. Хем да е на сянка, хем да мога да седна на брега и да си накисна краката.

12 километра след началото за днес в 12:20 часа намерих мястото, което да отговори на моите претенции за качествена почивка. Беше в ляво от пътя. Седнах на брега, събух обувките и чорапите и накиснах морни ми нозе. Извадих малко храна и обядвах. После се поразходих из потока и се снимах. На снимката се появи нещо като феномен. Ако се загледате над мен ще видите нещо като глава. В допитване във фейсбук сред приятели някои го оприличиха на Петър Дънов, други на имперски войник от Междузвездни войни и т.н. В действителност това си е оптичен ефект на клоните на дърветата, през които проблясва повече светлина.

Почивах около половин час и взе да не ме свърта. Исках да седна по-скоро на кафе с кола на крайната си точка за днес.

Нарамих раницата и тръгнах отново по пътя, който вече се провираше през доста по-гъста гора. След един час и 3,5км от почивката стигнах до язовир Голям Беглик или по-точно до най- западният му ръкав. Оттук на дясно до бунгалата на местност Чатъма са 2км., но аз нямаше да спя там и затова продължих направо.

Язовир Голям Беглик

Оставаха ми 5км., които се виеха през гората около язовира. Надавах се тук да е малко по-хладно, но уви. Пътят беше доста широк и слънцето грееше сякаш нарочно точно над него избягвайки сянката на дърветата. Уж 5 километра, а ми се видяха като 10. Спирах доста често под малкото сянка, където намирах.

И така в 15:00 пристигнах на хотел Синия залив. Барчето беше заключено, но след звънване на телефона, на който си запазих стаята се появи управителката, която го отвори и ми даде кафе и кола. След това ми показа страхотната стая, където се настаних набързо и веднага слязох долу на двора на една сенчеста маса да се отпусна подобаващо.

 

Начало на пътеписа за Е8 

Е8 ден 5ти от язовир Голям Беглик до хижа Тешел

 

Галерия ден 4ти

В гората след Каратепе Крави Крави Кръстови ливади Кръстови ливади Поляните след Кръстови ливади Поляните след Кръстови ливади Поляните след Кръстови ливади Балинов чарк Балинов чарк Мястото за почивка и оптичният ефект най-горе В началото на язовир Голям Беглик Язовир Голям Беглик Параклис На хотел Синия залив Почивка Гледката от стаята


Обратно