За днес предстояха само 20,6 километра до язовир Голям Беглик и по-точно до хотел Синия залив. Първоначално бях решил да спя на Чатъма, но след като хижа Орфей ме отряза за следващият ден бях принуден да спя още по-далеч на хижа Тешел. Така за днес реших да направя още няколко километра до този хотел вместо до Чатъма, които да си спестя за следващият ден.
Разстоянието межди Чатъма и хотел Синия залив е 7 километра, които щяха да се прибавят към 37те километра до Тешел. Това щеше да направи следващият ден много дълъг, а днешният много кратък. Имах и планове да спя на язовир Широка поляна, но там всичко беше заето за моите дати.
Поради днешният кратък ден реших да поспя до 8 часа. Слязох долу на двора да пия кафе и да хапна нещо. Стопанката беше направила страхотни мекици с боровинково сладко. След вкусната закуска се разплатих и тръгнах към Беглика (така си го наричам язовир Голям Беглик).
В 8:50 поех по равният черен горски път, който постепенно навлезе в гората. Малко по-напред свих по червената маркировка в дясно. Лявата такава води към Велинград, откъдето също минава вариант на Е8. Този маршрут е така – има няколко вариации.
Вървях в сравнително гъста борова гора по много приятен и равен горски път. Чист въздух и природна тишина. Само шума на дърветата и някоя друга птичка. Наоколо под дърветата една прекрасна зелена растителност и много боровинки. Аз обаче не бях гладен и не се поддадох на изкушението. Е, отделих им малко време на боровинките, но само за малко.
Час след тръгването срещнах едно стадо крави с пастир. Понеже пътя беше тесен реших да се отдръпна в страни за да минат кравите. Когато ме доближиха и забелязаха се втурнаха да бягат през гората далеч от мен. Брех, толкова ли съм грозен! Поздравихме се с пастира и продължих.
Няколко минути по-късно спрях на една чешма да се оплакна по лицето и тялото. Не че имах нужда, но ей така за здраве.
6 километра след Каратепе достигнах до едно много красиво място на 1750 метра надморска височина с няколко къщички, където се отглеждат овце и крави – Кръстови ливади. Много се притеснявах дали няма да изскочи някой зъл пес, но за мой късмет нямаше никакви. От това място също има червена маркировка за Велинград, както и такава за язовир Доспат и град Сърница.
До Кръстовите ливади пътят леко изкачваше, а оттук до Беглика беше предимно равно с леко слизане.
Малко по-надолу по пътя излязох на едни много красиви и големи поляни. Наближаваше обяд и жегата ставаше все по-осезаема. Пътят освен по поляни се виеше и покрай едно много чаровно поточе наречено Черно дере. Поляните се редуваха с малко гористи участъци.
Около 12:00 часа подминавах още едни овчарници наречени Балинов чарк. Бях решил да спирам за дълга почивка някъде на потока, но все не намирах идеалното място. Хем да е на сянка, хем да мога да седна на брега и да си накисна краката.
12 километра след началото за днес в 12:20 часа намерих мястото, което да отговори на моите претенции за качествена почивка. Беше в ляво от пътя. Седнах на брега, събух обувките и чорапите и накиснах морни ми нозе. Извадих малко храна и обядвах. После се поразходих из потока и се снимах. На снимката се появи нещо като феномен. Ако се загледате над мен ще видите нещо като глава. В допитване във фейсбук сред приятели някои го оприличиха на Петър Дънов, други на имперски войник от Междузвездни войни и т.н. В действителност това си е оптичен ефект на клоните на дърветата, през които проблясва повече светлина.
Почивах около половин час и взе да не ме свърта. Исках да седна по-скоро на кафе с кола на крайната си точка за днес.
Нарамих раницата и тръгнах отново по пътя, който вече се провираше през доста по-гъста гора. След един час и 3,5км от почивката стигнах до язовир Голям Беглик или по-точно до най- западният му ръкав. Оттук на дясно до бунгалата на местност Чатъма са 2км., но аз нямаше да спя там и затова продължих направо.
Оставаха ми 5км., които се виеха през гората около язовира. Надавах се тук да е малко по-хладно, но уви. Пътят беше доста широк и слънцето грееше сякаш нарочно точно над него избягвайки сянката на дърветата. Уж 5 километра, а ми се видяха като 10. Спирах доста често под малкото сянка, където намирах.
И така в 15:00 пристигнах на хотел Синия залив. Барчето беше заключено, но след звънване на телефона, на който си запазих стаята се появи управителката, която го отвори и ми даде кафе и кола. След това ми показа страхотната стая, където се настаних набързо и веднага слязох долу на двора на една сенчеста маса да се отпусна подобаващо.
Е8 ден 5ти от язовир Голям Беглик до хижа Тешел
Галерия ден 4ти
